„Разбърканите нишки. Филм за Голо Бърдо.“
Документалната лента на доц. д-р Веселка Тончева представя българската общност в Голо Бърдо, Източна Албания. Според изследователката, в исторически план голобърдци пазят най-силно българската идентичност, език, традиции и памет в сравнение с другите славяноезични общности в Североизточна и Югоизточна Албания.
Животът на голобърдци е като преплетените нишки на тъкачния стан, който дава ритъм на целия филм. След Балканските войни областта Голо Бърдо остава в територията на току-що формиралата се албанска държава. Местните разказват как е била определена границата в онези години. За разлика от бесарабските българи, те не напускат пределите на България, а остават в земите на дедите си.
Като албански граждани българите от Голо Бърдо преживяват тоталитарния режим на Енвер Ходжа – затворени граници, масов строеж на бункери и забрана на религиите. Една от темите във филма е свързана именно с взаимоотношенията между християни и мюсюлмани. През 90-те години, когато страната „се отваря“ за света, голобърдци могат да изберат между Албания, България и Македония. „Темата за идентичността е деликатна и не може да бъде еднозначна“, казва фолклористката Веселка Тончева. „А локалното самоопределяне като голобърдци пък има някакъв защитен характер.“
Филмът е доказателство, че обичаите и песните ни съхраняват като българи. „В Голо Бърдо и до днес продължават да се тъкат носии и тяхното обличане на празник е въпрос на чест“, казва Веселка Тончева.
Във филма е заснета голобърдска сватба. Кадрите улавят не само деня на женитбата, но и останалите ритуални дни, които продължават седмица. Вижда се как се прави халва за цяло село и се чуват песни на местния говор, „нашенски, не крадени“.
Сценарист е доц. д-р Веселка Тончева, режисьор – Екатерина Минкова, оператор – Камен Колев, продуцент – филмова къща „Кайа вижън”. Годините на тоталитарния режим присъстват в лентата с архивни кадри, предоставени от Сръбските радио и телевизия.
