Опиши ни как изглеждаш.
Ниска и дебела.
С повече подробности?
Ниска, дебела и грозна.
Не, не е вярно. И ние имаме очи. Да, Елена е нисичка. Но в никакъв случай дебела. По-скоро с приятно закръглени форми, облагодетелствани от десетилетията ходене по зали за аеробика и каланетика. Грозна още по-малко е. Има светещ по детски поглед, мека кожа и симпатично лице. Не е мацка. Но ни харесва. Вероятно и на вас би харесала. Но не и на мъжете на нейната възраст.
Разведена от почти 30 години. Била е на 31. Оттогава е имала едно гадже, срещнато случайно покрай работата. В края на 30-те. Не за дълго. Много мил, включително с децата й. Но пиел. Също много. Оттогава нищо. Връщаме я в последното десетилетие, за да разберем как се хваща гадже след 50-та година.
Аз съм човек на спонтанните решения. Ако някой ме срещне ей-така на улицата и нещо се получи, макар и на тези години, ще е чудесно. Вече не бих отишла в клуб за запознанство, не харесвам нагласените неща. По същата причина не ходя на колективни мероприятия с колежките. Нещата трябва да се случват естествено.
Дотук разбираме две неща.
Че работи в женски колектив, където, разбира се, е по-трудно да срещнеш някого. И че все пак е ходила в клуб за запознанство.
Веднъж. Дъщеря ми ме заведе. Представете си късен следобед в нещо като ведомствен бюфет с маси с пийване, диджей и хора, повечето от които сякаш се познаваха вече и бяха отишли там да потанцуват. И се получи сконфузна ситуация. На нашата маса се появи един господин, който започна да ухажва дъщеря ми, въпреки 20-те й години и въпреки че мястото категорично беше за по-възрастни, като него и мен – за хора на 50+.
Не си помислила нещо лошо за него заради комплексите си. Казала си, че е естествено да бъде пренебрегната. Но й станало „леко гнусно, защото все пак детето ми…“ Въпреки че детето добре се оправяло и само с такива. Но комплексите се задълбочили.
Тук Елена добавя още към себеописанието си: „С уморен повехнал вид, съсипана от живота. Така изглеждам.“
Питаме я как изглеждат мъжете на нейната възраст.
Още по-зле от мен. Рядко има изключения.
А другите жени?
Различно.
Има жени, които изглеждат много добре, определено много добре. Но държат на това да ги уважават и не биха допуснали например внучето им да ги нарече „бабо“ на публично място. Изискват подходящо отношение и от мъжете. Има жени, които имат нещо в себе си, някакво излъчване, не зная дали е сексапил или просто нещо в поведението, но привличат мъжете. Имам приятелка, която е с една година по-голяма от мен и след втори развод вече е лейди. Срещна английски аристократ, много се обичат и са щастливи. Тя например не е жена, която се гласи като кукла или изглежда предизвикателно, но е много весела и с широка душа. Има си лични проблеми с дете от първия й брак, но това не й пречи да продължава да живее, да намери щастието в живота си, за което я приветствам и й се възхищавам. Но, ето, тя е готина, а понякога гледам едни лигли, на които мъже не им липсват и се чудя как се случва това. Не знам как успяват, съдба ли е, може би и мъжете са кофти, не могат да преценят.
Елена има братовчедка на 80 и няколко, с която не би се поколебала да има връзка, ако беше мъж. „В нея има живот, не хленчи, облечена е елегантно въпреки годините й, ходи на танци и на море с групата от гимнастиката.“ Същата жена обаче е взискателна към приятелите си, очаква да бъде водена на ресторанти, ухажвана с подаръци, запознавана с интересни хора.
Елена няма подобни претенции. Нейният идеал за мъж е Уили Танер. Знаете го, от „Алф“, вежливият добряк. Пълна противоположност на красивия й обаятелен неверен бивш съпруг.
Почти е забравила, че е имала профил и в сайт за запознанства.
Дъщеря й й го направила, отново. Честно описание, леко прикрити снимки, за да не я познаят. Докато си пишела с няколкото човека, с които завързала контакт, било приятно. Но те постепенно изчезвали по неясни причини, въпреки че Елена има дар слово, грамотна е и е забавен събеседник.
Имала среща само с един от новите познати.
На този господин явно не му харесах. Освен това сякаш всеки от нас говореше на различен език. Уж и двамата за работата и децата си, но той явно не ме слушаше много какво казвам. Нисък приятен мъж, не помня как облечен. Аз се бях постарала с облеклото и грима – лек, дискретен. Но почти в началото стана ясно, че нищо няма да се получи, даже ми се искаше по-бързо да изчезна, а желанието май беше взаимно. Разделихме се приятелски.
Тук в спомените се появява и един рокер.
Там имаше неколкодневни чувства от моя страна. Тогава установих колко съм изпуснала в живота, колко съм наивна. В него имаше живот, може би това ме привлече.
Пак дъщеря й ги запознала. Малко по-голям от Елена, разведен. Не поддържал връзка с децата си, което й се струвало странно. На шега разпитвал за нея няколко години, казвал, че вече си търси сериозна и зряла жена, писнало му било от девойките, които издържал, докато завършат образованието си и които после го зарязвали. Но се оказало, че влеченията не се променят толкова лесно. Че сериозните и зрели жени с техните грижи са досадни, сравнени със свободата на младостта. На една от немногото срещи му разказвала за дребни домашни неща, за ремонта у дома. А той казал, че му трябва жена, необременена от семейството и задълженията си. Обременената жена станала и си тръгнала. След това му написала писмо, истинско, че съжалява. Сега се срамува от написаното под въздействие на разбърканите чувства. Не получила отговор.
След няколко години го видях и се чудех как съм могла да вложа толкова емоции, макар и за няколко дни.
Понякога си мисли, че мъжете имат нужда от нещо като плужек.
„Плужек, който да се навърта наоколо и да задоволява естетическите им възприятия.“ Вижда подобни жени, обикновено използвачки, във връзки с чудесни неглупави мъже, които явно са доволни от подобни отношения.
Какви са шансовете на Елена да срещне някого оттук-нататък?
Разбира се, никой не знае. Но тя не помни откога не е виждала някъде, в автобус, метро или на улицата мъж, който да й хареса. В същото време се надява, че някой би харесал нея, просто ей-така.
И какво, ще си хванеш ли гадже?
„Само ако някой ме оцени колко съм прекрасна и се получи спонтанно. Иначе не“, смее се Елена.
Оглеждайте се. Животът около вас иска да бъде оценен.
