Зиги Стардъст се събуди тази сутрин и установи, че част от червеното по косата му беше останало на възглавницата. Само част ли? Отиде пред огледалото и се погледна. Цялата му коса беше с нормален, човешки кестеняв цвят, а лицето му беше станало по-изпито от преди и много бледо. Това не притесни чак толкова Зиги и той се облече набързо – бяла риза, черен панталон, черен къс елек. Излезе навън и едва тогава погледна часовника си – беше не сутрин, както си бе мислел, а следобяд. Забърза крачка. Беше гладен, но си все само картон с мляко и го изпи в движение. След по-малко от час трябваше да се срещне с някакъв космонавт, Том Някой-си, и да мислят евентуален общ проект.
После всичко стана като на забързан кадър (винаги се беше чудел какво значи, когато някой напише „после всичко стана като на забързан кадър“) – в небето над него проблясна светкавица, която сякаш се отрази в лицето му. Той примигна, но нещо вече не беше същото. Едното му око неудържимо започна да сълзи. Извади пакет хартиени кърпички, но нищо не помогна. Опита се да се огледа във витрините наоколо, но те не бяха достатъчно огледални. Ускори ход още и се приближи до някакъв магазин за детски играчки. Влезе вътре и, въпреки плача си, успя моментално да намери каквото търсеше – малко сгъваемо огледало, което не беше подчертано женско, имаше черна звезда на капачето. Излезе и на светлината се огледа внимателно, примигвайки заради сълзите.
Плачещото му око вече беше с различен цвят от другото.
