От гнездото на стършелите излетя писателят белетрист и сатирик Йордан Попов. И той като Молиер вярваше, че хуморът е най-важната и същевременно най-дефицитна подправка в нашия живот.
„Разказваческият талант на Йордан Попов е облагороден от онази рядка във всяка литература светла и трептяща атмосфера на смеха. Смехът, този скъпоценен дар от Бога, оформя и слага знак върху всичко, което този автор пише. А когато това е съчетано с детайлно познаване на човека, на неговите малки и големи слабости, мечти, провали, надежди, тайни сънища и явна, парадна, натрапчива глупост и безпардонност, наглост и простотия, тогава се получава стилът на Йордан Попов – един от най-зрелите и интересни белетристи на нашето поколение.“ – Станислав Стратиев
Рецитал на Йордан Попов от книгата му „Преодоляване на съблазни“ , 1987 г.,Златен фонд на БНР
Течеше последният ден от старата година, течеше и мивката на последния апартамент на последния жилищен блок, който трябваше да бъде предаден, за да се оформи окончателната цифра на статистическите данни.
Йордан Попов и Георги Мамалев в пиеса по текст от „Из живота на пророците“, 1987 г., Златен фонд на БНР
Хронистът Сул беше един от двадесет и двамата, които пишеха историята на Вавилон. Хронисте, ти добре описваш събитията и имаш изискан стил, но правиш някои досадни пропуски.
Йордан Попов си спомня за няколко сюжета без думи от морето, 1987 г. , Златен фонд на БНР
Това е една мимикрия. Тези дрехи ги взехме с колегата Дамян Бегунов от една екскурзия в Близкия изток. Обличахме ги и си правихме любителски филмчета на Созопол.
„Животът не е толкова лош“ – да ви е казвал наскоро някой такова нещо? Доверете се на този добродушен Вергилий и той ще ви разведе из градините си, където под слънцето се чува смях на лекомислени госпожи, свири музика и дюлите светят в мъдрата си есен.“ – Кръстю Кръстев.
