„Лято“ в изпълнение и музика на Гриша Трифонов, текст – Иван Вълев; „Всяка самота ме стяга в раменете“ – рецитал на Николай Атанасов, водещ на „Нощен Хоризонт“, по стихове на Гриша Трифонов
Поетичната струна Гриша Трифонов само на 60 години
Пробвах да напиша нещо за Гришо, но не се получава. Опитвам се да събера в думи усещането си за него, но написаното, сравнено с неговото същество, стои нелепо – чувам го как ми се смее гърлено иззад ъгъла. Първото впечатление за поезията му беше за сила, образност и дори слог, подобни на Борис Христов. Казах му го – в началото на 80-те години. Не било търсено, но било неизбежно – това беше поетът на нашите възторзи. И си остана. И няма как да е иначе. Но Гришо „порасте на няколко века“ оттогава и стана себе си. Добре сте го казали –неземен! А беше много земен. Топъл, огромен и нежен човек. Когато общият ни приятел – поетът Владо Левков, го срещна за първи път, ми каза: „Случи ми се чудо, запознах се с брат си“. „Печалните две лири“ на тези двама братя по дух вече отново пеят в дует там някъде, както го правеха тук преди години.
Мария Бъчварова
„Неделя“, Златен фонд на БНР
Фрагмент от изказване по „Нощен Хоризонт“
„Остаряването е личен проблем. Човек остарява, когато няма за какво да живее. Видя ли един уморен човек от моите приятели, които дойдоха на 60-годишнината? Да видя човек, който се е примирил с живота; който не може да се весели; който не може да се разплаче на една песен и да се зарадва на едно хубаво стихотворение. Няма. И аз няма как да остарея.“
„Главната улица“, Златен фонд на БНР
Големите награди – изказване по „Нощен Хоризонт“
„Когато излезе втората ми стихосбирка след 12-годишна пауза, на премиерата в Бургас дойде една жена с първата ми стихосбирка, купи си и втората и каза: „Дванадесет години чакам тази книга“. Когато дойде едно момиче от Гоце Делчев и купи шест албума „Главната улица“ и каза: „Ами, толкова ми поръчаха от Гоце Делчев“ – от този малък град шест души искат моето творчество. Когато пътувам в кола с приятели и те си пускат моята музика. Или когато дойде човек, който ми казва: „Моля те, откраднаха ми диска, дай ми още един“.
Фрагмент от изказване по „Нощен Хоризонт“
„За да може едно стихотворение да ме предизвика да направя песен, то трябва да ме изненада. Няма как моите стихове да ме изненадат. Имам усещането, че ако го направя, то ще бъде само и само, за да вляза в една определена територия. А така срещаш едно стихотворение, стъписва те и то само си намира музиката. При моите стихове не може да стане така, аз си ги познавам много добре.“
„Есента на мама“ по текст на Гриша Трифонов, музика – Стефан Диомов, изпълнение на Тони Димитрова
Хубав човек си бил ти, Гриша, хубав. Поклон пред творчеството ти, което ме докосва, без да съм знаела, че ти си творецът. И земен, и неземен си.
