Ива Груева рисува, после пак рисува и за финал рисува още малко. Няма как да не забележиш уникалността в образите ѝ, а (въпреки че иначе говори тихо и не много) когато става въпрос за нещо около списанието „Ко-миксер“ или изобщо за изобразителното изкуство, тя се пали истински. И това ѝ личи. Затова започваме да си говорим директно, без никакви заобикалки, именно за най-вълнуващата я тема.
Рисуваше ли в училище на последните страници на тетрадките си с химикалка?
Да, в междучасията, бях отговорна относно училището и обикновено внимавах в часовете.
Извинявай, че пак за ученическите години, но какво рисуваше в часовете по изобразително изкуство и какво смятаха преподавателите ти за посоката, в която се развиваше?
В езиковата гимназия, в която учех, рисуването не се насърчаваше. Компенсирах като ходех на уроци. Молих приятелите ми да идват да позират и ги карах да стоят по няколко часа без да мърдат, за да се уча да рисувам хора.
Как се случиха нещата с „Ко-миксер“? Говорили сме си с Диана, но ти си в основата на това издание, а то е доста успешно и интригуващо за много и различни хора от всякакви области.
Учих анимационно кино в НБУ и там се запознах с Милена и Славена, с които заедно правим „Ко-миксер“. Идеята се появи след един проект в Италия, където се запознах с художници от балканските страни и видях подобни издания от Румъния и Сърбия. По това време в България нямаше такова списание с комикси. В първия брой авторите бяхме четирима души, нещата постепенно се развиха и в последния брой сме повече от двайсет.
Кажи, моля, защо този култов „Ко-миксер“ е толкова добра амалгама? Това не е Marvel или DC Comics, а всичко се получава изключително качествено. Защо това е dream team и как работи?
Целта на „Ко-миксер“ е да показва творбите на българските автори, които искат да рисуват комикси. Не налагаме определен стил, няма и цензура. Какво е качеството на изданието зависи от това какви комикси получим. За всеки брой има отворена покана за участие и зададена тема, която може да се интерпретира свободно. В България има много талантливи автори и затова списанието се получава интересно.
Имаме успешен проект заедно по разказа „Мляко“, няма какво да го крием. Но как идват иначе идеите? Работиш ли редовно по чужди сценарии или пък предпочиташ ти да измисляш и историите?
Чувствам се по-уверена в рисуването, отколкото в писането и затова винаги ми е приятно да работя в екип. Радвам се, че напоследък имам този шанс. Ако аз трябва да измислям история, обикновено е кратка и с някакъв обрат на финала.
По каква история би искала да направиш комикс? Имам предвид по нещо наистина популярно, текст на голям автор или пък нещо твое?
Най-интересно за мен е да направя комикс не по известен текст, а по-скоро по нещо ново, което да изненада и мен, и читателите.
И последно: кога да очакваме анонсирания цветен брой на Ко-миксер? Какво ще добавят цветовете към историите и плюс или минус ще е това според теб?
Брой 7 на „Ко-миксер“ очаквайте в началото на 2016 г. Мисля, че цветовете само ще допринесат към историите в този брой, който е посветен на комикси, предназначени за деца. Надявам се, че цветните рисунки ще привлекат вниманието на децата и комиксите ще им бъдат интересни.
