Преди време така се залутах да разглеждам парка на Римското некатолическо гробище по туристическа карта, която ти дават на входа, че на тръгване работното време беше изтекло. Двама българи се оказахме заключени на територията на една от големите културни забележителности на Вечния град. Прескочихме огромния зид със случайно намерена градинарска стълба. Поредните източноевропейци, които вършат нещо нередно. Но си струваше – поне видяхме гробовете на известните и значимите.
Наскоро с една приятелка търсихме гроба на Яворов. Ние не знаехме къде е, брошури и карти нямаше, а хората, които попитахме, не можаха да ни помогнат. В Централните софийски гробища всъщност има паметници и плочи с имената на много от важните за българската, европейската и световната история личности, но са трудно откриваеми.
Ето защо на 23-ти ноември 2015-а официално ще стартира проектът „София помни“, чиято цел е да създаде база данни за видните личности, погребани в Централните софийски гробища. Сайтът ще съдържа карта с описания, снимки и техни биографии, които ще запознаят гражданите на София и българската общественост с една малко позната страна от културното наследство на столицата. За първи път се представя културната история на София от гледна точка на гробищата като “места на паметта”.
Филип Филипов и Симеон Попов са двама приятели, млади хора с образование, професии и споделена любов към историята. Те са и авторите на „София помни“. Срещам ви с тях дни преди официалното откриване на картата-енциклопедия, за да ни разкажат защо да отидем на гробища и как да го направим като културни хора.
Защо е необходима и с какво е полезна подобна карта на Централните софийски гробища?
Филип: Една подобна карта е необходима, за да можем да запазим историческото си наследство и да знаем къде са погребани видните българи от Третата българска държава. Архивът на гробищата започва от 1931 г., като част от старите гробове са вече заличени, а други са в процес на заличаване и за някои от тях няма никакъв опис по документите. С този проект се опитваме да опишем и запазим каквото можем, и да го оставим като наследство за нашите деца и внуци, които да знаят къде са погребани техните герои. И да избегнем една ситуация, когато след 200 години нашите потомци ще трябва да търсят по чужди спомени и документи къде са погребани например Симеон Радев и Стефан Стамболов.
Симеон: В старите европейски столици гробищата освен „места на паметта” са и паркове, дори и туристически дестинации. Моят град е една от големите и хубави европейски столици, той трябва да се развива, а отношението ни към паметта, миналото, към значимите личности от историята ни е лакмус преди всичко за нашето самоуважение. Това предопределя и отношението ни към настоящето и бъдещето. Голяма част от моите герои са погребани в Софийските гробища, създаването на карта на техните гробни места е наша отговорност.
Хората обикновено ходят на гробища заради свои починали близки. Какво друго може да мотивира човек да посети Централните софийски гробища?
Филип: Централните софийски гробища всъщност са един от най-хубавите паркове на София, жално е че безбожността, суеверието и следователно страха от смъртта на българина в повечето случаи го карат да го отбягва и да изоставя гробовете на своите близки да тънат в храсти и забвение. Ако ние отделим малко повече внимание, то и управляващите ще трябва да отделят малко повече внимание и може би след няколко години той може да изглежда по-различно и да се доближи до вида на гробищните паркове в Париж или Берлин, което да мотивира повече хора да го посещават.
Симеон: Ако патронът на едно училище или институция е да кажем Атанас Далчев, то защо веднъж на година не се направи честване на самия гроб на поета? Това е отношение към паметта. Кръстил си институцията на даден поет, но гробът му тъне в забвение, със счупена надгробна плоча е и е недостъпен заради храсталаци. В Западна Европа хора посещават целенасочено определени гробища, за да отдадат почит към велики поети, композитори и значимите за тях личности. В това няма нищо странно.
Могат ли да се правят изводи от състоянието на гробищните паркове за отношението на нацията ни към паметта и историята изобщо, и ако да – какви?
Филип: Ако могат да се правят изводи, то в момента те ще са твърде негативни и за нацията ни, и за паметта ни, и за историята ни, а ние сме се захванали с проекта от желание за промяна, т.е. хората в България губят твърде много време в правене на изводи и прекалено малко в действие.
Симеон: Отношението към паметта и историята в България не е колективно, то е разделено, то е лично. Колективното отношение към паметта и историята виждаме в състоянието на гробищата, старите сгради в столицата и другите градове, рушащите се паметници на културата. Личното отношение към паметта не бие на очи, но е много по-важно и то е, което е двигател и създава промяната, то е свързано и със съвестта.
Как това място може да бъде разпознаваема културна забележителност и защо това е важно да се случи според вас?
Филип: Гробището, където е погребан над 80% от елита на една държава, няма как да не бъде разпознаваема културна забележителност и ако някой не успява да го разпознае по този начин, то ние не бихме желали да си губим времето с този някой.
Симеон: Важно е да се случи, защото България е дала много на Европа и света, а тези будители, които през последните 150 години са създавали, и които далеч не са само българи, са погребани в тези гробища. Задачата, с която сме се захванали от една страна е плод на самоуважение и дълг към нас си, от друга страна – поставя града ни наравно с другите европейски столици, които са превърнали гробищата си в културна забележителност.
Отношението към смъртта у нас сякаш е придружено от редица народни суеверия и езически културни примеси. Дали българинът е духовно зрял за гробищен туризъм?
Филип: Българинът има много лица и леещото куршум с костинбродската врачка и разградския ходжа не бива да бъде негов знаменосец. Според нас има много българи, които биха оценили картата и биха пожелали да отдадат почит на своите видни прадеди. Хора, не по-различни от нас, и затова благодарим на Софийска община и програма Култура, че ни подаде ръка за реализирането на този проект.
Симеон: Според мен отношението към смъртта, особено у моето поколение, е отношение към нещо несъществуващо, далечно, извън умозрението на свободния пазар и егоцентричната жажда за потребление. А тя настъпва. Вярвам, че врачките и другите людмиложивковски глупости, които наследихме от комунизма, който почти изцяло изкорени християнската вяра у поколението на нашите родители, бавно ще отмрат. Истината винаги побеждава.
Вие сте млади хора. Каква е личната мотивация на всеки от вас да се захване с този проект?
Филип: Гробищата са пълни с млади хора, както и дискотеките, а щракането с пръсти в малките часове и блуждаещият поглед не те правят по-млад, а още по-малко по-жив. Лично за мен мотивацията е желанието да знам къде са погребани хората от българската история, на които симпатизирам, за да мога да им отдам почит, пък и да заведа сина ми някой ден там и да му разкажа за тях и за тяхното дело, някой ден и той да разкаже на своя син и, колкото и банално да звучи, да не забравяме кои сме и къде са ни погребани героите.
Симеон: Моята лична мотивация е самоуважението и дълга към тези преди мен. Без лично отношение към паметта не може да има смислено колективно бъдеще. Тезата, че гробищата априорно представляват място на посещение само за стари хора е грешна. България не е остров, тя е една малка съставна част от Европа. В страните, които не попаднаха под комунистическата чума, гробищата са места на паметта, където ежемесечно млади и стари почитат своите близки. Интересен факт е, че надгробните плочи, слагани през комунизма, нямат кръстове, а имат петолъчки. Комунизмът се опита да отскубне освен християнската вяра и паметта. Той се опита да зачеркне Третата българска държава, но се продъни.
Вие лично посещавате ли парка без конкретен повод и какво правите там? Можете ли да разкажете случка, спомен или конкретно лично впечатление от това място?
Филип: Ами аз лично през последната година посещавам гробищата повече от работното ми място. И то с конкретен повод. Вече съм в добри отношения и с колегите, които обикалят на велосипеди из алеите, а преди това обикновено предпочитах да го посещавам от време на време на пролет или есен, с цел хем да се скрия от 21 век, хем да си поговоря с баба ми или дядо ми, а накрая да се загубя и из някой от парцелите в търсене на гробове на отдавна забравени от модерния българин комити.
Симеон: Посещавал съм парка, за да помагам на Филип в събирането на информация и за да отдам почит на своите починали близки. Веднъж една циганка, от която купих цветя (бил съм 15-годишен) ме погледна и каза „пу-пу, горкото момче, дано не ти се наложи повече никога да не дойдеш тук”, още го помня, стана ми тъжно, но и се разведрих от нейната съпричастност.
Как бихте мотивирали един чужденец да отиде да разгледа гробищата и какво ще му препоръчате да види там?
Филип: Чужденците обикновено нямат нужда от допълнителна мотивация, тъй като много от тях са свикнали да посещават гробищата в техните страни, където те са уредени по един друг начин и от години се посещават като паркове. И ние би трябвало да поработим още доста, за да ги стегнем до това ниво. Но иначе за много от чужденците със сигурност би било интересно да ги посетят, да се разходят из тях, да се докоснат до атмосферата на една друга България и една по-малко позната за тях, но не по-малко стойностна култура. Иначе бих им препоръчал да се разходят из целия парк, ако имат поне половин час на разположение да влязат от входа откъм Католическите гробища, да минат през Еврейските гробища, да се разходят зад Православната църква до гробницата на Аврам Чальовски от Галичник например и да поседнат на някоя от пейките за минута-две, докато катерици скачат по каменните ангели от началото на XX век, а ТЕЦ София вие в далечината.
Симеон: Друго непознато лице на гробищата са безбройните значими чужденци, които са погребани в гробищата. Ако чужденецът е чех, например, той може да посети поне няколко известни личности от чешката и българската история, погребани тук.
Ако реша да отида и да се разходя там, за да видя гробовете на значими исторически личности, как конкретно „София помни“ ще ми бъде от полза?
Филип: Ще можеш да влезеш на нашата страница през страницата на ОП “Гробищни паркове” или директно, да потърсиш конкретна личност, на която би искала да посетиш гроба, или пък да си избереш парцел по избор. Например 44. И да отдадеш почит на българския театрален елит от началото на XX век. Аз бих ти препоръчал да разгледаш секцията в страницата, посветена на българските революционери и да посетиш различни гробове на български опълченци и поборници. Да сравниш тяхната изработка и послание с тези от настоящето.
Симеон: Сайтът „София помни” ще има търсачка, в която ще можеш да търсиш в база данни от над 6000 имена на значими личности, ще има и различни раздели спрямо попрището, на което дейците са отдали живота си. На мен интересни са ми дипломатите, революционерите, както и българския генералитет. Търсачката и разделите биха ти помогнали да откриеш къде точно е гробът на важна за теб личност от българската и световната история, и при подходящо настроение и желание – да идеш и да отдадеш почит.
