Решихме да се разходим из улиците на големия град и да разпитаме хората кое е последното добро дело, което някой направи за тях или те сториха за някого. Първоначално всеки се стряска и не знае какво да каже, но в крайна сметка се оказва, че добри дела се случват всеки ден. Ето някои примери:
Кремена. Нейната случка с направено добро е достойна за благородна завист от всички дами. Ние не останахме изключение. „Един път ми се случи, бях се разстроила за глупости, момичешки работи и си плачех на пейката, и едно момче, минавайки оттам, носеше красив голям букет, явно по предназначение. Видя ме, че бях разстроена, дойде и ми подари цветята. Дойде, каза ми – усмихни се и после си тръгна. Не ми е искал контакти или друго. Просто съвсем сърдечно постъпи.“ Ех… Иначе Кремена става на баби в градския и додава на хора стотинки в магазинчето, ако не им достигат. Учи в Художествената индустриален дизайн.
Никола живее в Монреал, но когато го питаме кое е доброто нещо, което друг е направил за него, той просто отговаря, че българите сме сърдечни. Това е най-голямото ни качество. В Канада има колеги, на които не им е стъпвал в къщата за толкова години. Вече 25 години е извън България. Бил е радио инженер тук, работил е в телевизията. Там е техник. Напомня ни, че трябва да сме в добри отношения със съседите, като казва, че сега комшията му се грижи за къщата, докато го няма там. Той пък прави същото за него, когато отсъства от дома – полива му градината и наблюдава.
Николай и Никол. Баща и дъщеря. Той й дава думата и тя започва да разказва за добрите неща, които й се случват в училище. Наскоро правили кампания в помощ на жените, страдащи от рак на гърдата. Всички от класа дарили. Иначе една приятелка й разказала виц, а друга й подарила ключодържател. Николай се шегува, че той не е от най-добрите хора, но тя го прекъсва с приятелски удар в корема и думите: „Как да не си от най-добрите, днес цял ден ме развеждаш!“ Никол е пети клас и учи в Италианския лицей. Сега отива на уроци.
Кана от Япония се разхожда по бул. Витоша и си прекарва чудесно. Пътува из чужди страни за 6 седмици. Тук се чувства добре дошла. Сеща се как отишла в един ресторант в Македония и получила безплатна напитка и кексче от заведението за вкъщи. В България има приятели, които я посрещат сърдечно и отсяда при тях.
Перо е от Македония и се притеснява да говори с нас. Лош му бил българският. Игнорираме тревогите му и го питаме за добрите дела. За него е радост всеки път като направи подарък на племенниците си и те се усмихват. Гледа да го прави често. Сега е тук по работа, иначе е от Охрид и работи в авиокомпания. Обича изненади на летищата. Посрещания и усмивки. Наскоро и него са го зарадвали с това.
Павлина завела баща си на волейболен мач. Той е много голям фен и е много щастлив да отиде на живо да гледа националния отбор за първи път на рождения си ден благодарение на нея. Интересът й към тази игра идва от него. Иначе една приятелка й оставила ангелче, когато отварят „Читалнята“ – мястото, където работи. За талисман.
Красиви и млади, перфектни за снимка. Изобщо не подозираме какво ще ни кажат в следващия момент. Емануил и Боряна са болни. Не ровим в този проблем, но хубавото нещо за тях е, че болестта ги е събрала. Тя е от Варна и решават, че дори само като приятели е добре да живеят заедно и да си помагат. Сега чистят заедно, пият си лекарствата заедно, ходят на лекари заедно. Поддържат се един друг и не се напускат, каквото и да става. Казват, че колкото е по-трудно, толкова по-лесно човек открива смисъл. Благодарни са на родителите и приятелите си. Връзката им е силна.
И Николета, както Павлина, работи в новото място за книги в Градската градина „Читалнята“. Най-хубавото нещо за нея напоследък прави баща й, който преди два дни й подарява статив за фотоапарата, изработен от него с подръчни средства. Иначе като благородно дело от нейна страна отчита факта, че е подарила на колежката си пица за лев и седемдесет. Работата й е сбъдната мечта.
Ира онзи ден се опитала да помогне на едно блъснато от автомобил коте. Не могла да го вземе вкъщи, но поне го махнала от пътя. После го нямало. Навярно някой го е прибрал. Иначе преди месец една приятелка, която не е чувала от сто години, й се обадила по телефона с новината, че й носи нещо от Корея. Това е добра изненада, която ще помни. Учи психология в СУ. Обича котки.
Това е Константин. В момента, в който го виждаме, решаваме, че е поредният чужденец. Заради мощната осанка и подчертана рижавост. Нищо общо с викингите, оказва се. Обикновено българско момче. Студент по архитектура. Последното добро дело, което е извършил, е подарък. Нож. „Футуристически нож“ – уточнява той. Иначе за неговия рожден ден са му направили страхотна изненада в тесен кръг. Като си спомни, грейва. А първоначално не се сещаше за нищо добро. Ето, че има.
Ерик учи в Художествената гимназия и яко мяза на Слаш на младини. Последното добро дело, което някой е направил за него, е от страна на учителката му Катя Ботева. Тя му помага с композирането на една рисунка, с която спечелва трето място в конкурс. Сигурни сме, че и той е свършил добри дела за разказване, но тролеят му идва и го оставяме да развее коси и да си го хване.
Иван е фотограф. Най-милият жест, който някой отправя към него в последно време, е дело на Рада Маринова, която му предоставя залата си „Арти Джамбуре“, за да подреди там първата си самостоятелна изложба „Етюдите на София“. Иначе покрай този проект Иван кара доста хора да се усмихват пред обектива. Никога не им казва, те сами разбират, че са снимани и реагират чистосърдечно.
Жуан е от Бразилия. Хич не говори английски, нито български. Ние пък не говорим португалски и френски. Но разбираме, че жените тук са много хубави. Това го казва с топла усмивка и чисто сърце. 4 дни ще е в София. Харесва му. Мисли, че българите са чудесни и добрите случки напоследък в живота му са свързани с купони в хостели.
Анита. Тя е в девети клас и най-хубавото нещо, което й се е случило наскоро, е едно бебе да й се усмихне. Преди около час съдействала на майка му да излезе от асансьора с количката. Иначе е супер благодарна на баба си, която й помага със задачите по математика. Трудни са, но помощ има.
