Венелин Стойчев ни разказва за фокуса върху визуалното и текстово съдържание на българските читанки и учебници и за желанието към смислена обществена дискусия.
Защо татковците не гушкат децата си? Защо „нормалните“ хора не са в инвалидни колички и не са чужденци? Защо отличниците носят очила? Защото момчетата не (бива да) плачат, а момичетата не (бива да) си играят с колички?…
Това се питат създателите на проекта „Да отгледаш ксенофоб“ – д-р Силвия Борисова, д-р Венелин Стойчев, д-р Нора Голешевска, Ани Маринова, Юлиан Борисов, Деница Асенова, Полина Христова, и търсят решение.
Разбира се, че е въпрос на възпитание. Може да не се случи в дома и през родителите, а през цветните картинки на букварите и учебниците. Посланията, които откриваме, и различността, която не срещаме. Колко са образите на хора в инвалидни колички, на представители на различни етнически групи или субкултурни общности, които присъстват на страниците на българските учебници?
