Райчо без проект не стои, винаги има идеи в главата си и иска да разкаже.
Знаем го още от платформата „Нагледна“. Заедно с други двама мускетари на визуалния код – Евгени Богданов и Радомир Данков, създадоха студио за дизайн и рекламни комуникации. А от почти всяко едно пътуване на Райчо по света излиза нещо трайно, визуално и красиво. Както когато се върна от Индия и ми показа тефтер с негови илюстрации – визуален дневник с истории по случай юбилея на един Йога университет (Bihar Shool of Yoga), който после бе публикуван от издателство там. Проектите на път вече са се превърнали в добра практика. А ти можеш да погледнеш през един малък калейдоскоп от Италия и дневника с разтери от Швейцария.
Райчо е един от най-добрите дизайнери на книги в България.
Оформител и илюстратор на престижното списание за литература „Granta“ България. Художник на книгите от поредицата „Отвъд“ – „Бог е лудост” (Рей Клуун), „Мидълсекс” (Джефри Юдженидис), „Токио: отменен” (Рана Дасгупта) и още много други.
Райчо Станев винаги е говорил за илюстратора като съавтор, който едновременно с това трябва да проявява разбиране и да е наясно, че по свой начин възпитава публиката, издателите, но и пишещите. За радост вече вижда резултатите от натрупаните през годините усилия. По самите книжарници, където печатните материали са придобили значение. Подредбата на много от витрините говори за вкус и отношение. Обръща се внимание на типографията и цялостното оформление. Райчо прави бързо сравнение с нещо първично, но от изключително значение – здравословната и качествена храна и нейното разпространение през последните години. След храната естествено идва ред за развитие и на добрия графичен дизайн. Тогава може би ще се прекъсне порочната практика, която печатарите предлагат – безплатен дизайн за сметка на високата печалба от печата.
Без заобикалки обяснява ситуацията и за Студио „Нагледна“. Решил е, че в един момент не е може повече да ангажира хора за без пари. Не става постоянно да си занимаваш само с творческа работа, без да има и практично измерение. Отговорностите са твърде много, пък и хората забравили, че той все пак е графичен дизайнер. Така към студиото се прибавя едно +, с фокус графичен дизайн и илюстрация.
Райчо още от дете се увличал по типографията. Разбира се, по това време не знаел какво е това, но много обичал буквите. Баща му бил художествен редактор в окръжния вестник на Кърджали „Нов живот“ и често носел работа вкъщи. Той ползвал шрифтовете на списание „Нагледна агитация“. А по-късно Райчо ще вземе „Нагледна“ за име на студиото и ще осъществи проект „Нагледна агитация“, в който разглежда методите и похватите на графичния дизайн през времето на социализма. Не пропуска и лошите страни на агитацията, а именно празните послания, манипулацията на масите и др. Преглежда се обаче и визуалната култура от онова време, хубавите типографски примери и логотип решенията.
Проектът Нагледна Агитация е номиниран през 2010 г. за наградата БАЗА и е изложен в Софийска градска художествена галерия. Същата година инсталацията гостува на фестивалите BASS Birmingham, представен е и в ECAV Switzerland.
Категоричен е, че визуалният ключ от Източна Европа повлиява на много артисти от Запада.
Такъв е случаят с Майки Бъртан – дизайнер и илюстратор от Филаделфия, в чиито работи можем да припознаем компоненти от кибритени кутии и етикети от Източна Европа. Дейвид Пирсън пък изважда известното английско издателство Penguin от криза в края на 90-те години благодарение на добрия дизайн, отново решително застъпен от другата страна на Завесата.
В България 90-те са години се белязани от пълен срив и тотална загуба на формата, а много често и на съдържанието, особено в преводната литература. В края на този период започва лека-полека да се възстановява балансът.
Като илюстратор Райчо винаги е присъствал на премиерите, на книгите, върху които е работил. За да може да води пряк диалог с читателите. Да опише процеса, но не само защо и как изглежда дадена книга, а и да свърже визия и съдържание.
По време на Sofia Design Week 2013 година се впечатлява от реакцията на посетителите на изложбата „Съди за книгата по корицата“ на хърватска художничка. Изложени са хърватски книги от определен период. Всички ахкат и охкат какви хубави книги имали хърватите, пък ние – не. Райчо изобщо не е съгласен с това заключение. Даже ми обяснява, че нашите са още по-добри. Хубави са тези книжни съревнования. В тази посока преводачът Борис Делирадев има сходен проект с пътуваща библиотека, представяща книгите от читалището в гр. Чирпан.
Вижда се какво може да постигне с една такава среща и колко трайни впечатления остават у посетителите. Това подтиква Райчо да сортира и своите книги от личната си библиотека от 60-те години. Да напише в бъдеще книгата за оформлението от това време и да я показва по света и у нас. Първа спирка на проекта: Бирмингам, там Райчо ще представи презентацията Recover. Сигурен е, че оттук насетне предстои Светло бъдеще на илюстрацията и на книгата в България, защото вече знаем, искаме и можем.
