Ден на жената, Ден на майката, че и Ден на колежката – 8 март има много проявления и всички те по някакъв начин се отнасят повече за мъжа, отколкото за жената. Макар че именно жена стои в основата на празника: Клара Цеткин предлага първата неделя от пролетта да се празнува като Ден на жената-работничка, а постепенно денят 8 март се утвърждава като посветен на жените. В България – може би най-красивото му измерение, той беше празнуван и като Ден на майката, нали си спомняте стихчетата:
„Осми март е Ден на мама, но какво да ѝ даря, та за грижата голяма, аз да ѝ благодаря?“
Написани са от Асен Босев, макар че – подозирам – малко са тези, които знаят този факт. Но и друго май не им е никак известно – социалистическото еротично излъчване на деня 8 март, който се празнуваше на работното място с богати банкети, мешана скара и обилно количество алкохол, песни и танци… В ония времена той неотклонно се превръщаше в нещо като карнавал за регламентирано разпускане, че и флиртове. Е, някои са стигали и до задълбочаване на отношенията, ала за това 8 март едва ли е виновен, просто е давал шанс да се завърти адюлтера.
Това, между другото, дава основания на много жени след 10 ноември да низвергнат празника и да го обявят дори за дискриминационен. А и като че ли имат право: съвсем наскоро се разбра от проучванията, че почти ¼ от българските жени са били жертви на насилие; като тези, които са претърпявали такова насилие от своя партньор в живота, са най-много. Кел файда, че на 8 март такъв мъж ще поднесе цвете на съпругата или приятелката си, ако през останалото време я блъска с юмруци и ритници.
Поне според мен, що се отнася към жените (които, убеден съм в това, са по-добрата половина от човечеството), 8 март не трябва да бъде само един ден в годината, 8 март трябва да бъде през всичките 365 дни в годината (а при високосните и 366). В този смисъл празникът е не толкова да се проявява показно уважение към жените, празникът е да се напомня на мъжете, че такова уважение те дължат на жените (си) през цялата година. Може в тази връзка да кажем, че 8 март не е женски празник, той е мъжка отговорност и непрестанно с тази си характеристика трябва да съществува в главите ни. В мъжките ни глави, които без женските просто са празни и кратунести.
Защото, нали знаете: мъжът е главата, жената е шията и накъдето се завърти шията, нататък се завъртява и главата. Което не е лошо, никак не е лошо – жените са толкова по-земни и по-несуетни от нас, че е добре да ги слушаме и да ги следваме. Нали и затова Ванга е предрекла, че България ще се оправи чак когато начело ѝ застане жена. Пък аз, без да съм Ванга, абсолютно съм склонен да се съглася с пророчицата…
8 март от мъжка гледна точка е не празник на жената, той е празник на благодарността към Бога от страна на мъжа за това, че е създал и му е подарил жената. Затова от името на всички мъже: Благодарим ти, Господи!…
А с благодарност и към Бог, и към жените, ето и един БиНаР поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=AL2WR5FIdWc
