Едно от нещата, в които съм се убедила в този живот, не само като човек, завършил гръмката специалност PR, а и изобщо, е че от пръдня боя не става. Много хора искат да превъртят фейсбука с простотиите си или да направят някакъв свръх арт, от който всички да онемеем. Добре де, аз също понякога… Но, така да се каже, рядко се получава. Такъв е животът.
В следващия момент, ако си просто талантлив и забавен, нещата ти може да потръгнат доста добре. Такъв е и настоящият пример. За по-малко от седмица Sofia Monsters бяха последвани от хиляди във фейсбук и броят на почитателите им расте всеки ден. Това е така, просто защото хората явно зверски се радват на това да гледат нарисувани чудовища, дебнещи из познати столични локации. Кеф!
Той се казва Атанас Куцев или Наката, а тя се представя като Точка. Няма да ги видите тук, ще им видите творенията. Двамата правят чудовищата на София заедно. Той снима, а тя рисува.
Понеже и двамата обожават това, с което се занимават, решават да направят нещо заедно.
„Чрез Sofia Monsters хората ще започнат да гледат на познатите софийски места другояче, или поне така се надяваме. И най-якото е, че аз виждам нещата през призмата на обектива си, по собствен начин, а след това Точка – по нейния. И се получава една съвсем различна картинка, един нов свят“, казва Наката.
За Точка това е един небрежен проект, който много я забавлява и покрай който си разпуска. Когато работи и й писне да прави нещо, си почива с някое и друго чудовище.
Важен факт е, че чудовищата не са лоши. В никакъв случай. То си личи, де, но все пак. Да знаете. Наско мисли, че даже помагат и тайничко подтикват хората да бъдат по-добри. А пък те не ги забелязват в забързаното си ежедневие. Точно това двамата искат да променят. Като покажат, че София е много интересна и крие неподозирани неща, дори на най-познатите и вече омръзнали на хората места.
„Те са си добрички, лекo дебилни като малки деца – наивни, спонтанни, искрени, обичат да си играят и често възрастните не ги разбират“, допълва Точка.
Питам ги какво е талант, какво е изкуство. Тези неща, дето ми стават все по-неясни напоследък. И двамата не искат да поставят граници, да лепят етикети и дефиниции. За нея изкуството е просто свободно пространство за себеизразяване. Той може да говори дълго по темата, но като цяло смята, че винаги си личи кой го прави, защото му идва отвътре, и кой, защото е wannabe. Така e, да му се не види.
И докато всеки втори наоколо става артист, ние, без особени претенции, си разсъждаваме за истинските чудовища на града. Кои са те? Имат ли форма? Как да се преборим с тях и нужно ли е? „Sofia Monsters са истинските!“ – категорична е Точка, докато Наката го избива на философски размисли при така зададен въпрос:
„Понякога ние, хората, сме истинските чудовища. Става ми тегаво, като видя груби и навъсени хора, които си го изкарват на теб, защото животите им са гадни. Защото не са щастливи. Надявам се хората да започнат да се усмихват повече – винаги можеш да намериш причина да си нещастен, но и причина да се радваш на това, което се случва около теб.
Иначе колите са най-ужасните чудовища и нашите създания се плашат от тях. Затова ходете пеша, карайте велосипеди, ползвайте градския транспорт (защото не е чак толкова ужасен).“
Именното трафикът, заедно с хомофобите, според него са двете най-гадни неща в София. За Точка това са троловете в администрациите, негативното отношение към бъдещето и велоалеите, които я побъркват. Мисля, че е ясно защо. Особено ако свършват в дърво, навярно…
Но не ни е целта да си говорим кофти работи, нали? Затова се концентрираме върху хубавините на този град. За човека с фотоапарата това са възможностите, които, за съжаление, в другите градове на България ги няма. И фактът, че тук се събират много хора отвсякъде, което отваря мирогледа. За нея – Витоша, парковете и малките улички без коли. Където може да се кара колело и лонгборд.
У майката и бащата на Sofia Monsters живее по едно чудовище. Питам ги какво е то. Нека всеки да си го посочи. Оказва се, че нейното е лесно и го познаваме. Или поне така си мислим. Жена. Неговите са две – Педантичното и Мързеливото. Във вечна битка са, но успяват да намерят баланс засега.
На цялата тази група човеци с монстери им предстоят разни неща. Наката през март отива до Тайланд, за да работи с туземни племена и после да разкаже историите им. Точка не спира да рисува. Като я питам как вижда Sofia Monsters след година, казва, че няма идея. Чуди се и за нея е странно как са се събрали толкова почитатели само за няколко дни.
Той също. Но се надява дотогава да има поне 365 снимки с 365 чудовища. И как няма да има? Ето – моето избяга в Борисова, докато пиша. Лилаво е…
