Представете си да ви налагат с чували брашно, ако не сте се оженили.
Такъв е бил обичаят по Тодоровден, ако си останал ерген. „За фолклорния човек има три основни етапа в живота – раждане, сватба и смърт. И женитбата е същинският статус. Тогава къщата се пълни с деца и най-важната мисия е изпълнена“, разказва доц. д-р Веселка Тончева, изследовател на сватбените ритуали на Балканите.
„Дали ако сега правим обичая „пеперуда“, вярваме, че ще завали дъжд? Не, днес гледаме прогнозата за времето и чакаме да ни кажат дали има циклон и антициклон“, алегорично намеква фолклористката Веселка Тончева за сватбената ритуалност. „Това е един космос, който традиционният човек е владеел. Сега вече сме изгубили абсолютната магия. Някога се е вярвало че, ако се изпълнят всички ритуали, нещата ще са максимално благополучни“.
Във фолклорната традиция на Балканите реално се случват две микро сватби. Едната е в къщата на момчето, а другата – в къщата на момичето. И двете са съпроводени с определена последователност от ритуали в продължение на седмица.
Червеното – цветът на традиционната сватба
Мрежестото бяло було в миналото всъщност е плътна червена кърпа. „При извеждане на момата от къщата тя е покрита с нея и не вижда нищо, буквално я водят. В този момент на преход булката трябва да е невидима и скрита за лошите очи. Трябва да „умре“, за да се роди отново.“
Сватбарският букет – иглолистно дръвче
Булката отнася в новия си дом украсено дръвче (бор, ела). То се подарява от нейна близка приятелка. „Идеята за дървото е космическа и символизира вертикалната структура на подземния, земния и отвъдния свят. Това е преход и за момичето, и за момчето. От мома и ерген те трябва да станат невеста и мъж-глава на семейството.“
Какво прави снахата след първата брачна нощ
„Невестата се води за вода сутрин рано. Тя трябва да полее на свекър и свекърва, за да се измият. Има куп ритуали, свързани с този акт. На три пъти тя сипва вода в стомните, те я бутат. Или мърсят ръцете си нарочно с треволяк, за да я затруднят допълнително. Традиционните жени така са живеели, без течаща вода. Непрекъснато са носели вода за всичко в къщата – месене, пране, поливане.“
Наричането на кума
„Характерно за фолклорната сватба е евфемистичното говорене. Според един от ритуалите кумът задава гатанки, а останалите трябва да познаят какво иска той. Например: „Вар варосано, зид зидосано, без вратичка, без прозорче. Що е то?“ – Яйцето. И му дават яйце и т.н.“
Вместо „Сватбения марш“ на Менделсон
Сватбата протича с ритуални песни, които се изпълняват само тогава. При замесването на сватбените хлябове например се пее:
Засяваме, запяваме, калино ле моя,
За момата, за ергеня, калино ле моя,
Хем за Радка, хем за Христа, калино ле моя,
Изтекла е тънка ела, калино ле моя,
В Радкините равни двори, калино ле моя,
Кой кат мине, отчупи си, калино ле моя,
Отчупи си, откърши си, калино ле моя,
Христо мина, отскуба я, калино ле моя,
Занесе я в неговото, калино ле моя,
В неговото равно поле, калино ле моя,
Там да цъфти, там да върже, калино ле моя.
На Балканите с лекота ни се случва смесването, никой няма проблеми да заиграе чуждото хоро, защото то не е чуждо.
„Всички балкански групи, които участваха във фолклорния фестивал „Сватбата – единство и многообразие“ в Габрово, разпознаха нещо у другия. Има един балкански пласт, който се дължи не само на общото ни османско минало, но и на славянското общуване преди това. В 9 часа сутринта македонците ми сипаха ракия и никой не се учуди. Това не може да се случи в Средна Европа. Обредността и фолклорът бяха универсален език на общуване“, сподели специалистката по балкански фолклор.
Доц. д-р Веселка Тончева работи в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Автор е на първа и втора част на книгата за българите в Албания, както и на много други текстове за фолклорните традици на Балканите.
