Опитах са да предизвикам група приятели, докато мозъчните ни клетки категорично си почиваха заедно с нас на морския бряг, да кажат по едно име на художничка, независимо от кое време. Без да споменават известната на всички ни – могъщата владетелка на четката Фрида Кало, за която мнозина научиха покрай биографичния филм и после тя някак си неусетно се превърна в поп икона.
Насред лагерния огън се настани мълчанието. После някой плахо каза: Ами тази, как се казваше, любовницата на Роден… Друг изцепи – Е, как коя – Вера Мухина, мноу ясно… Докато се опитвах да избия образа на колхозничка и работник, всички дружно изразиха съжаление, че го няма чичко Гугъл да помага…
За съвременна художничка – единствено изплува името на Марина Абрамович, която дори не рисува…
Вярно е, че преди 200 години (а за още по-далеч да не говорим) за жените професия художник не е била позволена в много отношения. В наше време изкуството няма пол. Известните жени-художнички продават произведенията си за милиони. Но за да се стигне дотук, както обикновено някой е проправил път…
Елизабет Виже-Льо Брюн (1755-1842)
Мари-Елизабет-Луиза Виже, по съпруг Льо Брюн е френска художничка, която е призната за най-известната жена художник на 18 в.
Става придворен художник на самата Мария-Антоанета. Кралицата е толкова очарована, че за период от шест години Елизабет рисува над тридесет портрета на Мария-Антоанета и семейството й.
След избухването на революцията и ареста на кралското семейство, Елизабет и семейството й напускат Франция. В емиграция Елизабет живее и работи няколко години в Австрия, Италия и Русия, където опитът й в работата с аристократи се оказва полезен.
В Русия Елизабет Виже-Льо Брюн рисува портрети на руското дворянство и на членовете на императорското семейство, в това число и на Екатерина II Велика, и става член на Петербургската академия за изящни изкуства.
Елизабет се връща във Франция при управлението на Наполеон. В началото на 19 в. тя посещава Великобритания, където рисува портрети на знатни хора, в това число и на Лорд Байрон.
Роза Боньор (1822-1899)
Нещо като Жорж Санд сред художничките. Припознавана е като първата феминистка. Живее 40 години с приятелката си от детинство Натали, облича се като мъж, с късо подстригана коса и с цигара в ръка.
Тази необикновена жена и до днес остава най-известната френска художничка на ХІХ век. . Първият и единствен учител в живота й се явява баща й, също художник, който вярва в равноправието на жените и я насърчава във всичките й начинания. Той й дава уроци по рисуване, тъй като академиите тогава не приемали жени.
Роза рисува главно картини с животни, в които остава ненадмината. Някои от тях в момента се намират в музея Орсе и Метрополитън в Ню Йорк. Още приживе картините й били поръчвани и купувани от крале, аристократи и американски милионери, така че успехът й е наистина световен и тя става първата жена, носител на Ордена на Почетния легион.
Носела ордена си често и при всякакви поводи, за да подчертае, че жените също могат да извоюват признание и успех.
Мери Касат (1844-1926)
Мери Касат – известната американска художничка, която рисува не само с маслените си бои, но прави и графики.
По-голямата част от живота й минава във Франция. Там първоначално се сприятелява с Едгар Дега, а по-късно – и с други импресионисти.
Касат често включва образи от социалния и личния живот на жените. Набляга на интимната връзка между майки и деца. Днес творбите й са се продават за близо 2.87 милиона долара. Някои от тях са: „На балконче по време на карнавал“, „Момиченце на син фотьойл“ и „Жена чете в градината“.
Берта Моризо (1841-1895)
Берта Моризо е френска художничка, представителка на импресионизма.
През 1864 е изложена първата картина на Моризо в Парижкия салон. Тя е едва на двадесет и три години. Нейни картини участват в шест издания на Салона до 1874 година, когато тя се присъединява към групата на отхвърлените, наред с художници като Пол Сезан, Едгар Дега, Клод Моне, Камий Писаро, Пиер-Огюст Реноар и Алфред Сисле.
Моризо се жени за брата на своя приятел Едуар Мане, Йожен.
Камий Клодел (1864-1943)
Да, така се казва. Изключителен талант попаднал под сянката на друг. Около 1884 г. Камий Клодел започва да работи в ателието на Роден. Помага му при създаването на някои от известните му произведения, като същевременно прави и собствени творби.
Клодел става модел, вдъхновителка и довереница на Роден. Двамата имат бурна интимна и творческа връзка. Той обаче отказва да се раздели със своята дългогодишна спътница в живота Роз Бьоре, което огорчава Клодел.
Това, както и недооценяването на творчеството на Клодел от критиците, които я разглеждат само като ученичка на Роден, влошава връзката им.
През годините Клодел търси своята самостоятелност и утвърждаване. В крайна сметка тя получава и добри отзиви за произведенията си.
За съжаление от един момент душевното й здраве се влошава и по инициатива на брат й е вкарана в психиатрична клиника, където прекарва остатъка от дните си.
Днес работите на Клодел, които тя не успява да унищожи, се смятат за забележителен пример в историята на изкуството.
Дора Карингтън (1893 – 1932)
Дора Карингтън е изключително популярна в началото на миналия век в страната си. Част е от кръга „Блумсбъри“ – общност на английски интелектуалци, писатели и художници, сред които Вирджиния Уулф, Кетрин Мансфийлд, Бертран Ръсел, Лудвиг Витгенщайн и Джон Кейнс.
Биографичния филм „Карингтън“ („Carrington, 1995 година) проследява проследява исторически достоверните отношения между писателя Литън Стрейчи, Дора Карингтън и Ралф Партридж. Сложен любовен триъгълник. Стрейчи има хомосексуални наклонности, които изобщо не крие, и освен към Дора изпитва мили чувства и към нейния съпруг Ралф; слуховете още тогава, та до днес, твърдят, че Дора се е омъжва за Ралф, за да прикрие любовните отношения на Литън с него).
Освен безспорният й талант, който още приживе носи признание, Дора използва всяка възможност да предизвиква тогавашното общество – от подстриганата късо коса, която оголва врата до смели актови снимки.
Дора Карингтън се самоубива след като не може да преживее смъртта на Стрейчи.
