Едното е на година и половина и е с биберон.
Другото е на две години и е с памперс.
Ти си на десет месеца, у дома никога не си виждал биберон и памперс. Ти, биха казали по телевизията, си от децата, отгледани в опит за постигане на близост до природата и естествените потребности. Е, не си единствен в света, но сред случайно събрани непознати най-често си просто Онова дете.
Искаш да се запознаваш, да пипаш косите на другите, но те или не се интересуват от околния свят, или са прекалено големи, за да забележат твоя. Свят. Тоест или си дъвчат вглъбено биберона, или вече тичат и се катерят по каквото има за изкатерване. Родителите им сякаш не харесват много твоите, забелязваш как разговорите обикновено започват и приключват с „Той/тя на колко е?“.
Други теми няма много. Дори когато ти си заспиваш в слинга, а всички останали – в количките.
Майките на другите деца ги извеждат на кварталната площадка сякаш ритуално – с най-новите дрешки, те самите облечени в нещо като роклята, с която твоята майка ходи на сватби. Официално някак. А понеже нали не е на сватба, твоята майка е с домашните си дрехи – меки, широкички, или с червената рокля за плаж, също широка (за да изскачат лесно източниците на мляко, защото твоето не е от бутилка като на другите). Ти си със стара тениска, за да можеш да се цапаш без угризения на съвестта, понякога с памучни гащички (защото – почти – си се научил да показваш, че ти се пишка), а често и без тях – нали е лято. Нали за всички е лято.
Това си си ти. За да не си самотен, те запознаваме с още едно подобно на теб дете – това на Калина Ралева.
И за да е по-лесно на останалите родители да разберат как живееш, тя ще отговори на някои от въпросите им:
„Как го научи да пишка, когато ти му кажеш“?
„Как така е без биберон?“
„Защо го носиш така увито в тоя шал?“ (става въпрос за слинг – б.ред.)
Сега ти можеш да си играеш.
