Небесният сешън си има нов органист – Еди Луис.
Запознах се с него чак по времето му с Мишел Петручани (1994-5), по време на представянето на тяхната „Пресконференция“ в Petit Journal Montparnasse, издадена от лейбъла на Жан Мишел-Жар, тепърва захващащ се и с джаз. Тогава Франсис Дрейфюс събираше приятели – музиканти и журналисти в клуба срещу гарата Монпарнас да представя едните на другите около „флейти“ с шампанско и импровизации на живо.
От някои от другите приятели на Джаз+, като Ришар Галиано научих повече за интересния възрастен господин със сламената шапка в началото на януари, за семейната му обвързаност с джаза – баща му, преселил се в Париж от Мартиника го „експлоатира“ да пее и свири с него (включително и в „Лидо“, където е артдиректор).
Началото на 60-те: след двуседмична подготовка става един от вокалистите на Double Six – френският еквивалент на Суингъл Сингърс под диригентството на Куинси Джоунс и с гост Дюк Елингтън. По време на турне с тях в Канада открива хамънд-органа и след връщането си в Париж си купува единия от трите налични тогава в града. По този повод споделя: „Това всъщност е музиката – желанието да усещаш нови емоции“.
В плейлиста съм включил моменти от различни епохи, стилове и творци, пресъздадени от Еди Луис.
Когато за даден музикант се каже, че е органичен, е ясно какво се има предвид – звучност, която не може да се сбърка, съчетана с подобаващо поведение и, не на последно място, влияние. Преценете сами – Нугаро влиза в джаз благодарение на него, както и един от най-големите френски радио-водещи, Реми Колпа-Копул. А ако за пръв път сега се запознавате с Еди, направо ви завиждам!
