Помните ли как на десет бяхте много по-големи, отколкото на четиринайсет? Стояхте пред блока до полунощ, по цял ден си играехте с приятелчета от двата пола, заминавахте на ваканция с някой от техните родители.
После изведнъж майка ви или баща ви се сети, че вече сте застрашени от: алкохол, наркотици, сексуални контакти (с непознати), внезапно заминаване за друг град, престой в районното, лоши оценки, невлизане в университета, съсипан живот.
За да върнем спомените ви за всичко това, ей-тъй, защото е лято, сезонът на свободата, решихме да поговорим с двама от алтернативните тийнейджъри на 90-те, днес на 35 и 36 години – Мила и Сава.
Мила:
Като момиче ми беше по-трудно да съм свободна. След като станах на 14, нашите, особено баща ми, се притесняваха да не ми се случи нещо. Неясен страх, предполагам свързан с вероятността да правя секс. Особено ценно се оказа това, че те бяха разделени и аз живеех с майка ми, която покрай всички домакински грижи и работата не успяваше да прилага големи ограничения. А и просто не е такъв човек. Но все пак имах вечерен час – първо до 9 вечерта, постепенно се покачваше с половин час.
А сега си представете мен – в първите години слушах Death, после станах хипарка, постоянно се запознавах с нови хора, исках да ходя на всички фестове в България, във всички софийски дупки, да вися безцелно на Попа. А живеехме в краен квартал – да се прибера в 9 означаваше да си тръгна в 8 оттам, където съм.
И се започна. В началото слизах през балкона на къщата – по металната конструкция на лозата. В квартала имаше алтернативна кръчма, там намирах хора и понякога с кола, а понякога и с последния транспорт ходехме в центъра. Случвало се е да се върна с първия автобус и да вляза през балконската врата малко преди майка ми да тръгне на работа.
Понякога спях при приятелка от класа, но на нея й нямаха много доверие, въпреки че не й личеше каква хаймана е. При друга от най-близките ми ранни приятелки нямаше проблем обаче да оставам. Избрах тази, която нямаше домашен телефон. В началото я предупреждавах, ходех до тях специално. После вече не. Веднъж беше срещнала майка ми на сутринта, след като „бях спала у тях“, и успяла да се справи непредупредена с всякакви въпроси за мен.
Но най-големият удар беше първото ми гадже. По-голям, надежден, свестен. С него ме пускаха навсякъде. И у тях даже. Само той не беше удобно да остава у нас заради разбиранията на дядо ми. Възползвах се. От всички варианти се възползвах. И се радвам, че скитах много – наистина опознах света и сега съм много по-способна да различавам хората и намеренията им, отколкото саксиените ми приятели.
Сава:
Като бях по-малък, не са ме спирали, аз се самоограничавах. Не ми беше интересно навън. Книгите ми бяха по-интересни от околната среда. Какво да правя навън? Там е мръсно, шумно, няма хладилник. Какво има да ме ограничават повече? А вкъщи има „Моби Дик“, чистичко е. Ще ходя аз из храстите като някоя коза. Вечерен час никога не съм имал. А след 14 години, в метълските времена, си бях безпризорен, изобщо никой не знаеше къде съм и кога ще се прибера. Аз се обаждах по телефона, де. И знаете ли как звучеше позвъняването?
Здравей, мамо. Какво става? Добре сме, а ти къде си? Ами тука съм с едни приятели…
След два часа:
Здр‘вей, мамо. Кааакво става? Добре сме, а ти къде си? Амиии тукЪ съм с едни приятели…
След още два часа:
Зд‘ей, м‘о. К‘о ст‘а? Добре сме, а ти къде си? Амииииии…
И, като си се напил така, трябва да внимаваш да не използваш много съгласни, особено „ш“ и „щ“. Няма „ще ходим“, а „като отидем“. Мислиш предварително какво ще кажеш. Защото ти се удебелява езика, а тези съгласни се изговарят със задната част на езика и много се усеща.
Не ме хващаха. А и борчетата помагаха. Борчето е най-добрият приятел на пияния метъл. Като дъвчеш борови иглички, нищо не се усеща – цар са на отмирисването. Като видя хора да дъвчат дъвки, ми стават смешни. Ама то няма борчета навсякъде, в нашия квартал имаше.
То пък и какво значи „метъл“. Всички пиеха – и тези, дето не слушаха някакъв определен тип музика. То какво да правиш иначе? Нали трябва да си с батковците. И с мацките. Какво мислиш, че ще решаваш диференциални уравнения с тях?
Слава Богу, нещо друго не направих, с което се гордея много – да пуша. За мен най-големият удар би било, ако детето ми пропуши. На Христова възраст разбрах, че майка ми пуши. Цял живот се е крила от мен. А аз нали цял живот бях в някакви задимени пространства, изобщо не съм я подушил. Един ден просто си призна. Че си пуши от ученичка. Вярно, по четири-пет цигари на ден. И знаеш ли докъде се стигна? Да я уча как да пуши. Тя не гълташе дима. Все едно да отпиваш водка, да си правиш гаргара и да я плюеш в някакъв леген.
…
И сега, ако сте по-малки от Мила и Сава, заедно с тях ви предупреждаваме. След като веднъж сте загубили (на 14) и извоювали (на 17) свободата си, на трийсет и няколко години отново ще бъдете дете. Родителите ви ще следят как се грижите за собствените си деца, дали планирате правилно бъдещето си/им, дали всички се обличате топло в студеното и се криете от много топлото под дрехи, плажни чадъри и покриви. Ще трябва да се знае за какво харчите парите си, защото сметките, ремонтът, смяната на маслото на колата (съединителят няма и да споменаваме), почивката в хотел със закуска вече са ваши разходи.
Толкова за свободата.
