Това не е някакъв вид екстремно забавление в градски условия. Това са просто всекидневните дози адреналин, които приемат майките с колички и хората с двигателни проблеми в София.
Екипът на Бинар си постави за цел да се придвижи с количка от ул. „Неофит Рилски“ до най-близката детска площадка като използва тротоарите. Не се поколебахме и да се спуснем по рампа в подлез близо до Борисовата градина, където денивелацията ни отвя главите.
Хората, които ни срещнаха в това приключение, споделяха, че някои тротоари не са ремонтирани над 20 години. А говорещите плочки са неразделна част от пейзажа. По-възрастните разказаха, че през зимния период изобщо не излизат.
Майките вече са придобили умения на професионални спортисти и слаломират из малки и големи кратери. Ние със сигурност не сме усетили с пълна сила какво е да возиш най-скъпото си през този пресечен район. Но се питаме: кому е нужно това усилие и умения?
Защо общината поставя гражданите си в постоянна опасност от счупване на крак или ръка, или и двете? Докога ще търпим да ни е трудно и некомфортно?
Все пак се разходихме из центъра на европейска столица, а минувачите ни приканиха да посетим и кварталите… В някои от тях изобщо липсват тротоари.
Идват избори и ние се чудим какво ще ни обещае този път госпожа Фандъкова и кога най-после ще ходим изправени и с високо вдигната глава без страха от падане. Кога?
