Не навсякъде ги има. Така звучи нямането.
В този крайстоличен район няма хипермаркети. Има малки и средни магазини, в които всеки познава продавачите и касиерите.
Запознаваме ви с двама собственици – от най-малките, най-местните, най-разпознаваемите.
Иван притежава един от първите частни магазини в квартала, всички го познават, а при сестра му, която продава доставяната от него стока, винаги е весело и разговорливо.
„Ако в района имаше хипермаркети, местният бизнес щеше да западне. Не можем да предложим такива цени. Те взимат директно от производителите, а ние купуваме от прекупвачи. Въпреки това имаме и по-ниски цени, но по отношение на основните продукти – хляб, мляко, сирене – не можем да ги победим, винаги вадят по-добри цени. Те избиват и от рекламата, пускат 30 или 50 артикула на ниска цена, а другите са на нормална, даже доста надута, защото те купуват тези стоки доста евтино. Според мен тук няма хипермаркети, защото районът е беден, нямат интерес, необходим е по-голям човекопоток.“
Таня е от по-новите собственици, има магазин от няколко години, но е човекът, при когото се отива за агнешко на Великден. Това всеки го знае.
„Ако тук имаше магазин от големите вериги, всички щяха да пазаруват там, а не при мен, това е ясно. Дистрибуторите не ни дават цени като техните, ние зареждаме много по-малко и получаваме много по-малки отстъпки. Според мен тук нямаме такива магазини заради интересите на местните магазинери, които имат по един обект или са част от по-малки вериги, като Супер Марио, Фреш, Фантазия. Справям се добре, въпреки че съм с много малък магазин встрани от потока преминаващи. Важно е как си предлагаш стоката, натрупваш постоянни клиенти и те идват при теб за всичко.“
Други притежатели на подобен бизнес разказват, че преди години голяма верига е планирала да изгради обект в района, но местните собственици са имали среща с кмета и някак са го убедили да не позволява това да се случи.
Преди дни парламентът гласува промени в закона за конкуренцията, засега на първо четене, с които ограничи привилегиите на големите търговски вериги спрямо българските производители. Усилията се предават от правителство на правителство заради това, че големите вериги налагат най-различни такси на българските производители, срещу които не се предоставят услуги. Пословична е таксата „рожден ден“ – от производителите се взима такса за това, че веригата има рожден ден.
Практика е и хипермаркетите да изискват от българските производители да не продават продукцията си на други купувачи на цени, по-ниски от тези за големите вериги. Освен това те прехвърлят риска от непродадената стока на производителите. Друга привилегия, която две от големите вериги са наложили, е да не плащат на българските производители по шест месеца. Законът забранява плащането да закъснява повече от 60 дни.
Ако новите текстове, приети на първо четене днес, бъдат одобрени и на второ, нелоялните практики трябва да отпаднат. Това ще позволи на Комисията за защита на конкуренцията да прилага правомощията си в случаи на наличие на „значителна пазарна сила“ – понятие, останало юридически изяснено и позволяващо интерпретации.
Бинар потърси аналитичната гледна точка на икономиста Димитър Вучев. И я намери.
„Ако можем да обобщим понятието „значителна пазарна сила“ в едно изречение, това е поредният опит на държавата да се намеси в свободния пазар. Поглеждайки по-детайлно в идеята можем да откроим няколко тенденции:
Опасенията на властите са, че в случая с търговските вериги има едностранно налагане на условия. В действителност свободният пазар именно затова се нарича така – всеки е в позиция да поставя каквито условия счита за добре и не е длъжен да преговаря. Ако тръгнем по логиката на едностранно наложените условия, то всички сделки могат да бъдат поставени под въпрос – едната страна винаги може да недоволства и да търси обществена/политическа защита от поставянето на „насилствени“ условия. Факт е обаче, че ако има реална сделка и двете страни виждат начин да спечелят от нея.
Друг интересен момент е, че се визират т.нар. „несправедливи търговски условия“, което може би е и разковничето в целия казус. Дори и да приемем, че дадени условия са поставени едностранно на зависими доставчици, то кой определя дали тези условия са справедливи? Всяка административно разсъждаване върху справедливостта на търговските практики е обречено на неуспех, а най-вероятно и на злоупотреба. Пазарната икономика именно затова е такава – тя няма нужда чиновниците да се заемат със сложни задачи като това що е то справедливост. Хората взимат тези решения ежедневно и преценяват дали едно предложение им допада или не.“
Така че, всичко зависи от вас. Подкрепете този, който смятате, че заслужава подкрепата ви. Не разчитайте държавата да го направи.
