В последните години, започнем ли да коментираме българския спорт, тръгва вариант на заупокойната молитва. Не че няма за какво, но в крайна сметка не всичко е с вкус на хинин. Ето доказателство! В първите дни на новата година волейболът ни поднесе двойна радост. Един след друг и мъжкият, и женският ни национален отбор се класираха на световното първенство. За жените е още по-сладко, защото го правят за първи път от 12 години насам. Ето това е работа. Добре свършена работа! Вярно е, че традициите в този спорт у нас са железни. Но само с гола традиция не става. Трябва бачкане, ум, организация, добри треньори. Във волейболната ни федерация приготвиха един хубав коктейл от всичко това и резултатите са налице.
Не може само да се критикува. Който заслужава похвала, има я. От години тече студена война и по върховете на волейболната ни федерация. Съдилища, обвинения, интриги. По класически български обичай. Президентът на БФВ Данчо Лазаров със сигурност няма и един спокоен ден. Защо изпъдиха Матей Казийски, защо сменяха треньори, защо има фиктивни гласове от клубове на общите събрания, защо се правят заробващи договори с най-изявените ни състезатели и състезателки… Списъкът е дълъг. В никакъв случай Лазаров и хората около него не са ангели небесни. Но доказват, че могат да си вършат работата. От дълго време насам волейболът ни е без абсолютно никаква конкуренция в колективните спортове. Мъжете ни са твърдо в световния елит, дамите също открехват вратата към него. Иначе, партизанските войни, превратите и борбата за власт, ще си останат. Те просто са хранителна среда за всяка българска спортна федерация. И това е една от причините спортът ни да потъва в тинята, ставяйки само ръката над повърхността.
Въпреки всичко, във волейболната ни федерация успяват. Победителите не ги съдят, поне за известно време. Двойното класиране за Мондиал 2014 е отличен старт на новата спортна година. Нещо повече – очакваме много силно представяне на световното първенство, особено при мъжете. Имаме отлични треньори като Камило Плачи и Марчело Абонданца. И много важното присъствие до тях на легендите ни Любо Ганев и Димо Тонев. Затова нека поне в началото на новата година да извадим стрихнина от супата на българския спорт. И да му пожелаем успех.
