„В питагорейската философия (и религия) числата са свещени като най-чисти и безтелесни измежду идеите. Съзерцанието на геометрични форми и постигането на математически закони са най-ефективното средство за очистване на душата и главна връзка между човека и божественото.“
Това пише в своята нова книга „Наука, личности, преживяно“ академик Иван Тодоров. Покрай нейната поява имахме възможност да поговорим с едно от най-значимите имена за световната математична физика.
Академик Иван Тодоров ни посрещна в дома си в София, за да ни разкаже повече за това „Одисеево пътешествие в „бурното море“ на физиката и математиката.“ По един необикновен начин, с умелото и честно писане на учения, ние се запознаваме с идеите, живота и мъките на големите личности, на които е посветена основната част от книгата.
Минаваме през Галилей и инквизицията, разбираме за отношението на автора към Вернер Хайзенберг, научаваме повече за „най-великия логик на нашето време“ – Курт Гьодел , спираме се и до математика, бунтаря и отшелника Александър Гротендик… Четем и есе за учителя на академик Тодоров – професор Ярослав Тагамлицки. И това са само част от портретите.
Написаното ни допуска, независимо от нашия профил, до нещо наистина значително – широкото поле на световната наука.
Едновременно с това ни държи близко и до човека Иван Тодоров, до неговото преживяно, което е неразривна част от труда му като бележит учен.
Както пише поетът и преподавател в Софийския университет Ани Илков за „Наука, личности, преживяно“ – „това е книга на стоически издържаната мъдрост – в научна и житейска мяра“.
За книгата разказва повече самият автор (виж видеото по-горе).
Иван Тодоров е физик-теоретик. Известен е с приноса си в областта на математичната физика, в частност квантовата теория на полето. Академик Тодоров е и сред създателите на силната школа по математична физика в България, получила признание в научните среди.
Иван Тодоров завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дипломна работа през 1956 г. под ръководството на Ярослав Тагамлицки. Скоро след това защитава кандидатска и докторска дисертация в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и постъпва на работа в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН.
Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967-а (на 33 години) и за академик през 1974 г. (на 40 години) .
Тодоров работи и в множество научни институти по света, като Института за авангардни изследвания в Принстън, Масачузетския технологичен институт, Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет край Париж, Института Ервин Шрьодингер във Виена.