Време е да вземем думата „патриот“, да я измием от калта и да я вкараме в свежа употреба. България е повече от това, което чуваме от дъжд на вятър в нелепо патетични речи за национални празници от съмнителни типове по трибуни. Повече от дечица, принудително строени да поднасят букети на паметници веднъж-два пъти в годината без ясното съзнание или интерес какво точно се случва. България е повече от кисело мляко, емиграция, фасове по улицата, Христо Стоичков и розово масло. България сме ние. Всеки един от нас. Който е тук или другаде.
Това убеждение, изглежда, е заложено и в създаването интернет платформата Моята българска история. Място в мрежата, където да отбележиш на картата на света своя ценен разказ за България. В снимки, видео или текст. Да участваш със своето лично парче от пъзела в нареждането на общата ни история, споделяйки спомен, случка, факт, документ или снимка от далечното и близко минало. Може да обвържеш това с различни исторически епохи, събития и личности, познати или неизвестни и така да научиш и останалите на нещо, което учебниците може би пропускат.
Началото на инициативата отбележи рождената дата на Георги Сава Раковски със събитие на 2 април 2015 г. в градина „Чайка“ на ул. „Г.С. Раковски“ . Именно на тази улица в София и носещата същото име във Велико Търново е посветен и първият етап от проекта. Причината е не само наситената история на тези места, но и личността на възрожденеца и демократ Г. С. Раковски, чиито са думите „Нашата свобода от нас си зависи“. Думи, както по всичко личи, са осезаемо необходими за осмисляне в съвременен контекст.
В следващите етапи “Moята българска история“ ще обхване географската карта на цялата страна и цели да събере и маркира разказите на българи, които живеят навсякъде по света. Според организаторите от MoveBG, този начин на обединяване и архивиране на популярни и малко познати исторически факти от българското минало ще спомогне за създаването на един своеобразен виртуален музей на живата история в нейната многопластова и истинна същност.
От кaртата в сайта научаваш за баба Наста Македонката – една от първите певици застанали пред микрофона на БНР, която била толкова известна, че по време на войната софиянци като чуели сирените се шегували „Баба Наста се обади“. Или за строежа на впечатляващия по размери и архитектура православен храм „Св. Параскева“. Или за домa на eдин от първите акушер-гинеколози в болница ИСУЛ – последователката на Петър Дънов – д-р Дафина Кьорчева, която приютява на „Раковски“ №120 писателя Трифон Кунев след комунистическите репресии.
При въпроса ми дали е патриот, един от инициаторите на каузата „Моята българска история“ – 26-годишният Симеон Попов – отвръща, че не може да каже сам за себе си, тъй като всъщност делата говорят за родолюбието на човека.
„Аман вече от хора, които само се снимат покрай някакви паметници и се тупат по гърдите. Трябва да се работи всеки ден за страната. Според мен уважението към историята, към миналото и неговото правилно осмисляне е предпоставка да имаме едно много по-смислено бъдеще, да знаем къде сме, кои сме и да стъпим на една основа, която вече може да ни гарантира и гордост.“
Да. Действително звучи малко тъпо да се гордееш с нещо, за което грам не си допринесъл или дори, всъщност, не познаваш. На подобна куха гордост почива и добре познатият ни криворазбран, шумен и агресивен псевдопатриотизъм, който трезвомислещият и средно грамотен българин справедливо отрича.
Ето защо „Моята българска история“ се обръща към онази, другата, истинската любов към произхода, която те човърка отвътре и те кара да помниш, да разкажеш и да споделиш за България. Това, което ти носиш от нея. И което те свързва в всички нас – другите българи.
„Има много основания за позитивизъм има и много ценни хора, които правят много добри неща. Ние целим да дадем видимост на тези хора и те да се познават, за да могат да създават заедно, да има синергия между идеите, които, така или иначе се случват в България.“ – разказва за работата в общността MoveBG Саша Безуханова – един от създателите на мястото за споделяне на истории. Където е и твоята българска история – близо или далеч. Някъде на картата на света. А адресът й само чака да бъде отбелязан. С памет и послание. От теб за България.
