Какво най-хубаво може да ви се случи рано сутрин? Отговорите са много и различни. Но, ако не сте го правили досега, можете да започнете деня със стихотворение на Екатерина Йосифова. Тогава ще усетите прилив на сила, на добрата, на желание да извършите хиляди дела. Добри дела.
Да бъдете. А светът ще се превърне в планински кристал, чист, силен, съхраняващ. Всички тези мисли и чувства ще са предизвикани от едно малко стихотворение. Малко?
Трите пожелания?
На ума – ненаситност.
На сетивата – скитане.
На тялото – съгласие.
Когато говорим за Екатерина Йосифова трябва да вадим думите директно от сърцето с пинсета и да ги поставяме на белия лист много внимателно. Душевен хербарий. Затова в този текст ще присъстват повече от нейните стихотворения. Сигурна съм, че така механизмите на чувствителност ще бъдат задвижени.
Потребност от поезия
Заради живеенето.
Заради безвластието.
Заради движението
със всякакви посоки.
Заради истинността
по-голяма от истините.
Екатерина Йосифова е родена на 04.06.1941 г. в град Кюстендил. Завършва руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като учителка, журналист, драматург в театър, редактор и главен редактор на литературен алманах.
Има дъщеря и син.
Поезия: “Късо пътуване”, 1969; “Нощем иде вятър”, 1972; “Посвещение”, 1978; “Къща в полето”, 1983; “Имена”, 1987; “Подозрения”, 1993; “Ненужно поведение”, 1993; “Малко стихотворения”, 1998;“Нищо ново”, 2001; “Нагоре Надолу”, 2004; “Ръце”, 2006; “Тази змия”, 2010; “Тънка книжка”, 2014.
Книги за деца: “Истинска приказка за Поли”, 1994; “Легенда за магичния певец”, 2000; “Дракончето Поли”, 2012.
Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии, литературни вестници и списания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др.
Награди: Награда “Иван Николов” за цялостно творчество; Награда “Хр.Г. Данов” на Министерство на културата за художествена литература (“Нагоре Надолу”) и много др.
През 2014 Екатерина Йосифова получава Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В своята реч тогава поетесата заяви, че Софийският университет е символ на това, което най-много цени – независимостта, свободата и помагането на хората да правят себе си.
„Такива бяхме всички ние, такива са и сега възпитаниците на този университет. Благодаря на Университета като институция, пред която се прекланям! Не съм си мислела, че ще заслужа честта да бъда забелязана от него. Но той за мене винаги е бил забелязван, откакто се помня“, казва тя.
По думите на проф. Миглена Николчина още с първите си изяви през 60-те години Екатерина Йосифова навлиза в ново направление в българската литература, ново търсене на интимните светове на човека, на онова, с което човек живее, което е изключително революционно за времето си.
Проф. Николчина отбелязва, че това са едни пътувания, които винаги са съсредоточени в детайла, в нюанса, в неочакваното наблюдение и ще извадят на повърхността винаги онова, което повечето хора няма да видят. Именно това по думите на проф. Николчина прави Екатерина Йосифова толкова голяма поетеса и учителка на поети.
Завършваме с това:
Нови стръкчета
под снега. Всеки режим
заслужава бунт.
