„Започвате в началното училище със силен интерес към математиката. Вие сте момчето (момичето), което вече е решило наум задачата, която учителката опитва да изпише на дъската с ронлив тебешир. В жълтия компютър Правец 82 виждате повече от средство за забавление. Виждате неподозирани преди възможности. Случва се денят да премине в друг, а вие да сте другаде, в един по-Бейсик свят. Дотук половината работа е свършена (но не намалявайте съвсем огъня).“
Когато магията на детството се поразсее, вече ще знаете, че програмирането е занаят като всеки друг, със своя кутия с инструменти. Как точно ще се запознаете с възможностите на тези инструменти – дали от книжки, или пък ще отидете в технически университет, не е от голямо значение. Кои са онези, които ви прилягат най-добре, ще разберете лесно – важното е да имате идея какво искате да построите с тях.
И да не губите онзи ентусиазъм. Успех!
Това не е рецепта, която ще ви направи програмист, а изброяване на необходимите съставки. Получаваме я от Галин Ганчев, програмист от десетилетие и половина (преминало в България, Белгия, Германия и в около два американски града). Да, програмист, вероятно за разлика от вас, които четете този текст. Предполагаме, иначе за какво да го правите?
Даже можем да предположим защо се интересувате от това дали от един най-необикновен склададжия, застрахователен брокер, доставчик или служител на някакво гише може да се получи човек с, меко казано, прилична заплата и сякаш гарантирано място на пазара на труда.
Видели сте обявление, нещо такова:
Fundamentals of Computing. You will be able to „think computationally“, allowing you to analyze and create solutions to computational problems. Upon completion, you will be an effective programmer who will be able to implement those solutions.
Или
Научете основите на уеб програмирането с PHP и MySQL. Back-end курс, предназначен за начинаещи. Създайте динамични уеб приложения. 72 часа/12 седмици, два дни в седмицата по три часа вечер.
12 седмици? Значи ако сега измисля как да ме съкратят от тъпата работа, ще имам време и да завърша курса и преди да изтече периода с обезщетенията вече ще си бачкам „по професията“, ще правя уеб страници. Така де. Колко човека ви се изсмяха? Ще видят те (уеба).
12 седмици? Възможно ли е наистина? Питаме Симеон Прусийски, който води подобен курс в днешния далеч не-Бейсик-свят, за какво стигат 12 седмици?
Симеон Прусийски:
„Точен отговор на този въпрос няма. В програмирането, а и в IT индустрията като цяло, нещата, особено в началото, са строго индивидуални. На теория 12 седмици са напълно достатъчни за усвояване на основите на който и да е програмен език.“
„При някои се получава по-лесно, при някои – по-трудно. Всичко над тези основи обаче зависи от самия човек, който се учи. Може да звучи клиширано, но наистина желанието тук е определящо. Желанието и любопитството. Имам познати, които за срок от около 12 седмици успяха да достигнат ниво, което им позволи да започнат работа директно (без стажове и т.н.).
Програмирането и по-скоро израстването в тази сфера е нещо, което иска голяма отдаденост и доста често дори инат. Като заключение по този въпрос мога да кажа, че при наличие на известно желание, 12 седмици са достатъчни за получаване на една добра основа.“
Чакайте, а за какво не стигат 12 седмици?
Симеон Прусийски: „12 седмици не стигат за усвояване на тънкостите в материята. Не стигат за самостоятелно разпознаване на добрите и лоши практики. Рядко са достатъчни за придобиване на самочувствие и самоувереност при работата. Работата в IT индустрията изисква и двете, и това са част от нещата, които в повечето случаи се придобиват единствено с времето и опита.“
Абе аз да почна работа веднъж. Нали ми е сигурно?
Симеон Прусийски: „Отново еднозначен отговор няма. Знанията, които се придобиват по време на курса, са доста обширни, въпросът е кой какво ще направи с тях и доколко ще ги утвърди. Повечето курсове по програмиране обхващат голяма част от материала (някои дори напълно), който е необходим за започване на работа. Независимо от това обаче, любопитството и така наричаното доста често в програмистките среди „зарибяване“ или „надъхване“, са най-ключови.
Ако си представим, че първата работа на курсистите се намира на 100 км от тях, 3-те месеца, през които те посещават курса, пишат си домашните и взимат участие по време на занятията (има любопитство), те изминават 70 км от пътя. Остават им още 30. Тези последни усилия обаче трябва да положат сами, без техния лектор. Тук вече се проявява и характерът на хората. Някои, използвайки засилката, която са имали по време на курса, бързо изминават останалата част – интересуват се, упражняват се, инатят се пред себе си. Други по-бавно достигат целта си, тъй като отделят по-малко време. Трети, за жалост, се отказват. Отказват се не защото не могат, а защото често им липсват инатът и любопитството да продължат и да се отдадат на това.“
Ама то ако и други са тръгнали като мен да стават програмисти, може и инат, и любопитство да не стигнат.
Симеон Прусийски: „Конкуренцията в България е особена тема. На някои нива е много жестока. На други – в по-малка степен. За жалост, пред новозавършилите студенти, курсисти и въобще хора, които са нови в IT индустрията, конкуренцията е много сериозна. Напоследък в България се появи един феномен, който не е безизвестен в много страни по целия свят. Това е така нареченият IT балон. Накратко това е огромен ръст в търсенето и следователно предлагането на IT услуги. Все повече и повече инвестиции от големи фирми влизат в държавата. Това налага и все повече и повече специалисти, които да обслужват тези инвестиции.
Българите предлагат един от най-качествения труд в IT сферата. Качествен и доста евтин за световните стандарти. Това прави държавата ни толкова примамлива за инвестиции и работата в IT индустрията толкова примамлива за младите хора. Затова в моите очи конкуренцията при новодошлите е толкова голяма. Всеки иска да е част от този бизнес. Всеки търси своето място и за тепърва прохождащите е значително по-трудно да го намерят.
Хубавото е, че работа има, критериите стават все по-ниски, позициите все по-достъпни. Това има и своите отрицателни страни, при това много, но това е тема на друг разговор. Като съвет към новодошлите и тепърва идващите в IT сферата ми се ще да кажа следното – не спирайте да питате, да се интересувате. Бъдете любопитни. Надъхвайте се.
Отделяйте колкото се може повече време за това да се развивате в насоката, която сте избрали. В началото е трудно, няма как, но светлина в тунела има и тя е много по-близо и много по-ярка, отколкото си представяте. Не е трудно, не е сложно, не трябва математика (поне не много). Колкото по-добри ставате, толкова по-интересно става. Колкото повече научавате, толкова по-интересно става. Бъдете постоянни и това ваше постоянство ще ви се отплати.“
Успех и от нас в програмирането на бъдещето ви!
