“Пази традициите на този дом, отивайки в родната войска, отнеси ги с жар и гордост”. Това са думите на входа на Военното училище в София по царско време. Сега ги няма.
За историята на Военното на Негово Величество училище, за българското офицерство преди 9-и септември 1944 година ни разказва полковникът от резерва Никола Рухчев. Той е завършил 65-и боен “Дравски” випуск, произведен в офицерски чин на фронта през 1945 година. Автор е на книгата “Военното училище на България” и е почетен председател на Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.
Рухчев ни отнася в един изгубен свят, а думите му са свидетелство за времето преди Втората световна война.
От увлекателния му разказ разбираме как са обучавани българските офицери, каква сериозна и всеобхватна подготовка им е давало военното училище, какво е значението на думата патриот и как ценностите се предават потомствено от техните бащи и дядовци.
Освен как са били готови да дадат живота си за родината, научаваме и как се изгражда отношението към хората, към жените. Как са се учили на пластика и танци – валс и танго. Какви заведения са можели да посещават и на кой ред им е било позволено да сядат в киното и театъра.
Никола Рухчев не пропуска да спомене и ген. Христо Луков, който е завършил заедно с неговия баща 27-и випуск. Той като военен министър открива през 1937-ма отново кадетското училище след известно прекъсване. Рухчев говори за високата му ерудиция, за реалния му принос за родината като истински патриот. А на въпроса дали ген. Луков е бил фашист той подскача на стола в недоумение. “Нека да се разберем, никога не е ставало дума за фашизъм. Това е период на чист патриотизъм, офицерите са давали живота си за родината”, казва той.
Още много интересни неща има да ни разкаже за миналото и историята на България този военен ветеран, така че очаквайте продължение. В следващата част полковник Рухчев ще ни поведе из бомбардираните улици на София и на фронта в Унгария, където е изпратен. Ще ни разкаже и за българската войска след 1944 година, когато той е имал възможност да обучава новите офицери – повечето синове на партизани.
Втората част на разказа на Никола Рухчев можете да видите ТУК.
