Идеята, че всичко е илюзия, не е чужда нито за науката, нито за религията или философията. Разбирането, че начинът, по който виждаме света наоколо, не е въпрос на обективна реалност, а на субективни възприятия от страна на наблюдаващия, подчинени на неговите ограничени сетива и съзнание, е заложено както в квантовата физика, така и в източните духовни учения.
Илюзията е важна за нас. Тя е животоспасяващ механизъм на (само)заблуждение. Тя създава ред в хаоса. Човек не може да живее без галещата й ръка. В голяма степен самата ценност на човешкия живот, смисълът му в контекста на необятното, могат да бъдат тълкувани като най-голямата илюзия. Без която не би ни имало.
В страната на маговете, врачките, оракулите и обещаващите вълшебства политици, живял някога един истински илюзионист.
На 12-ти февруари се навършват 110 г. от рождението на легендарния Мистер Сенко или Евстати Христов Карайончев, роден през 1905 г. във Враца. Работи от дете каквото свари, за да се храни, тъй като е сирак и няма кой да се грижи за него. Един ден случайно животът го отвежда в софийския цирк, където се търсят метачи.
Не щеш ли, точно по онова време в София гастролира френски илюзионист, популярен с артистичния псевдоним „Мистериозният турчин“. И ето че съдбата нарежда събитията и обстоятелствата така, че малкият Евстати, дете, водено от рефлекса за оцеляване в суровата градска действителност, бива посветен в тайнството на илюзията. И колелото се завърта.
Факт е, че Мистер Сенко е галеник на социалистическия режим. Фокусите му са любими както на обикновените селяни, така и на властимащите такива. Номерата от репертоара му, които с десетилетия изпълнява както по читалищни салони, така и на ВИП представления, му носят званието „Герой на социалистическия труд“ и най-високите ордени на държавата – „Георги Димитров“, „Народна република България“ — първа степен, „Кирил и Методий“ — първа степен, и много други отличия, високо ценени и важни в онази соц реалност.
Другарят Живков му е откровен фен. Обича фокусите, чийто основен белег, според самия Сенко, е простотата. Отсъствието на всичко излишно. И затова простият човек обикновено се досеща къде е заблудата, какъв е чалъмът, а културният човек не успява, тъй като винаги търси нещо сложно. Така казва илюзионистът.
За известната илюзия „Сваляне на главата“ през 1961 г. Мистер Сенко получава специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Този номер той показва в Холивуд пред звездите на американското кино.
Освен това е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия и Франция. Френското сдружение на илюзионистите му връчва най-високото отличие — ордена „Робер Худен“.
Мистер Сенко не е образован човек. Завършва едва пети клас. Това се усеща дори в говора му, когато отвръща на отвлечени и малко по-завъртени журналистически въпроси. Мистър Сенко е човек на занаята и труда. На работата с ръце.
Парадоксално или пък съвсем не, като личност той е пример за реалист в най-общоприетия смисъл на думата. Човек, който цял живот гледа да е зает и търси спокойствие. Цени здравето и комфорта. Смята, че неговото изкуство е за трудовия човек, който е блъскал цял ден и търси развлечение. „Изкуство“ и „трудов човек“ в едно изречение. Това само факир може да го натъкми. И ние някак му вярваме. Заради илюзиите. Илюзиите, без които не можем.
Интервюто с Мистър Сенко, което можете да чуете тук, е направено, когато той е на 80-годишна възраст, две години преди смъртта му през 1987 г.
