Марк Савари е директор по качеството в Швейцарското радио. Запознахме се на срещата за музикалните стриймове в обществените радиа в Льовен миналия ноември. Сега беше гост на 80-годишнината на БНР. Ето кратката му изповед за връзката радио-млади слушатели:
„Имам смесени чувства към т.н. младежки канали, създадени през 80-те/90-те с цел приобщаване на младите към „сериозните” радиа. Оказа се, че младите остават с младежките станции, които обаче остаряват. Тогава се създадоха станции за още по-младите, при които се наблюдаваше същото – хората оставаха със станциите си и остаряваха с тях. Но това беше тогава. Сега въпросът е как да намерим нова млада публика, която не слуша радио.
Първото уточнение е дали те наистина не слушат радио или просто не можем да ги обхванем с познатите методи за измерване на аудиторията. В Швейцария отдавна не ползваме телефонни анкети, а специални часовници, които записват какво слушате и го сравняват с централната база данни. Автоматично това не работи, ако слушате на слушалки или на подкаст. Така че не сме сигурни каква част със сигурност слуша или не радио.
Вторият проблем е усещането, че днешните млади не приемат някой да им прави програмата, искат сами да си я правят. След колекцията им от дискове идва тази на МР3, айфон, айпад и т.н. Навремето записвахме на касети и вадехме това, което ни харесва, сега не знаем със сигурност как младите научават за новости и тенденции, как откриват нови стилове. Имаме усещане, че тази функция все повече минава през чатове и други социални медиуми. Не знаем и дали хората, придобили подобни навици биха се обърнали някога и към радио, което да им диктува поведението.
Затова може да си помислим, че ние като че ли се превръщаме в създатели на съдържание, което всеки да е свободен да си потърси, или ако се върнем към едно сравнение, да сме фар в бурята и в обгръщащата ни мъгла. Същественото в случая е да ни имат доверие – не само заради качеството на продукта, неговите референции, сериозност и т.н. Но трябва да се съобразяваме с всички канали за да достигнем до тях – от туитовете със съдържанието на дадена програма и поканата за участие в нея – не само с въпроси и отношение по темата, а и с квота за собствен плейлист. Това е често срещано в нощните ни програми за най-младите, които често заместват истинските водещи при подбора на музика. Естествено, има ограничения до 3-4 парчета, за да могат да се включват повече участници.”
Разбира се, подобни неща помним още от първите години на „Разговор с вас” и затова споделям на Марк впечатлението си от приложението „черен плейлист”, позволяващо избягване на определени не-любими парчета в програмацията.
„Не съм съвсем вътре в нещата, но в общи линии става дума да прескочите при слушане на радио програмирани нехаресвани парчета, като ги замествате с предварително записани любими. Така изборът от положителен става отрицателен без да минавате на друга станция.”
Минаваме и към пожеланията, както си е редно на рожден ден:
„Единственото нещо е да продължим да имаме успех с това, което правим, предвид огромната нужда от адаптация. Живеем в свят, оприличаван не случайно с този по времето на откритието на печатарската машина на Гутенберг. Възможностите ни като обществени медии и дългогодишният ни опит са предпоставка за успешна защита на главните ни ценности – освен в качеството на програмите, така и в деонтологията. Убеден съм, че БНР може да постигне всичко това и в бъдеще така, както и останалите обществени радиостанции в Европа.“
Ето и плейлистът (може би заменящ his black one;) на Марк:
