Всички исторически закони имат свой давностен срок. – Мария фон Ебнер-Ешенбах (австрийска писателка).
Летците поручик Димитър Списаревски и поручик Стоян Стоянов са двама от българските герои, които защитават родината си и небето над София през Втората Световна война. Затова потърсихме сведения за тях в Златния фонд на БНР.
Това, което намерихме там за пилотите-асове обаче е малко. Причината вероятно е историята и нейният давностен срок, защото тези български войници са царски офицери. Царски офицери, които след идването на комунистическия режим са обявени за фашисти и врагове на народа.
Все пак открихме един исторически документ под формата на интервю на Стоян Стоянов. То е направено през 1982 година и носи белезите на времето си. В него той говори за бомбардировките над София от 1943-44 година, разказва и за Димитър Списаревски. Опитва се да го реабилитира, уверявяйки всички, че е мразел немците, макар че той заедно с целия си випуск завършва изтребителната школа във Вернойхен, Германия, през 1938 г.
По време на Втората световна война, въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Ударени са най-вече граждански обекти.
Разрушителни удари по населените места и територията на Царство България, която е немски съюзник, започват по настояване на Уинстън Чърчил. На него се приписва и фразата: „София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!“
През февруари 1944 г., след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”
Бомбардирани са 168 населени места с 45 268 бомби. Убити, безследно изчезнали и починали вследствие на бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, 88% от които са мирни граждани – жени, деца и стари хора. От софийското население загиват над 2000 души, само в София са разрушени 12 657 сгради и са тежко увредени или опожарени огромен брой други. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.
Тук може да чуете сигнал за въздушна тревога и сигнал за отбой, записани на открито. Датата на конкретната бомбардировка не е известна.
Това е звук по време на бомбардировка. Записващата апаратура е била поставена на покрива на Съдебната палата. Няма данни за датата на запис.
Спайч, както са наричали Списаревски, остава в историята като първата жива торпила. Той загива на 20.12. 1943 година, бранейки небето над София от поредната бомбардировка на англо-американските въздушни сили. Той сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран. За това са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан.
Чуйте какво казва Стоян Стоянов за Димитър Списаревски през 1982 г. и как обяснява родолюбието му.
Клетвата на царските офицери гласи:
Дългът ти повелява: Обичай царя! Служи му вярно и честно, той олицетворява Родината! Над всички наши желания и амбиции стои дългът. Когато той говори, трябва да му се подчиняваме. Дългът ти повелява: Обичай родината! Бъди готов да се жертваш за нея! Помни клетвата и бъди всякога готов да я изпълниш! Само този е достоен да живее, който всякога е готов да умре.
През 1982 година обаче признанието за героизма на Списаревски от неговия другар звучи така:
Стоян Стоянов е най-големият български ас през Втората световна война. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.
След 9 септември 1944 г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. – началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. – полковник, зам. командващ ПВО.
Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му, както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР (разработка „ФРИЦ“) чак до уволнението му от армията през 1956 г.- без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.
След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от ДС. Автор е на книгата „Ние бранихме тебе, София“, която претърпява три издания. През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса. Починал на 13 март 1997 г.
Стоян Стоянов е пълен кавалер на ордена „За храброст“ и единственият в авиацията носител на командирския орден „За храброст“. Награден е и с германския Железен кръст 2-а степен.
В следващата част от интервюто от 1982-а той разказва за бомбардировките през 1944 година и жестоките въздушни боеве. Припомня, че българската авиация има свалени 147 самолета и над 300 пленници в Шуменско, а загубите на българските изтребители са само 15 загинали летци и 7 ранени. Както споменахме неколкократно годината на записа е 1982-а, а мястото БНР. Стоянов обяснява спирането на нападенията над София с намесата на Георги Димитров.
