„Какво чакаме – момче или момиче?“ Това е първият задължителен въпрос към бъдещите родители. Някои предпочитат да не научат отговора чак до края. Други нямат търпение да видят сигурните признаци на видеозона. И едните, и другите обаче не спират да мечтаят: Дано да има твоите очи (коси, устни, походка). Нека помогнем малко.
МОМЧЕ ИЛИ МОМИЧЕ?
Полът зависи от това какъв сперматозоид се е слял с майчината яйцеклетка. Половината от мъжките полови клетки съдържат X хромозома и от нейното сливане с яйцеклетката (X + X = XX) се ражда момиченце. Другата половина е с Y хромозома и в нея е програмирана появата на момченце (X + Y = XY). Според статистиката броят на новородените момченца винаги е малко повече от момиченцата – може би защото са по-уязвими и по-неустойчиви по отношение на заболяванията. Това също е свързано с факта, че имат само една Y хромозома. Ако момиче получи увреден ген от X хромозомата на единия от родителите си, той ще бъде компенсиран от същия здрав ген в другата X хромозома. При момчетата гените, локализирани в X хромозомата, не са дублирани. „Мъжкият превес“ обаче е толкова незначителен, че спокойно може да кажем: шансовете за син или дъщеря са почти еднакви.
СИНИ ИЛИ КАФЯВИ?
Още в училище сме учили, че гените са слаби – рецесивни, и силни – доминиращи. Генът на сините очи е слаб, генът на кафявите – доминиращ. Ако бебето получи от единия родител „синеок“ ген, а от другия – „тъмноок“, по-вероятно е да има тъмни очи. Само че как да отгатнеш какъв ген ще предаде всеки от родителите, при условие че всеки има по два. Зад тъмноокия силен ген на бащата може да се крие например слаб синеок. Стандартната схема на наследяване изглежда така: ако двамата родители са с кафяви очи, но всеки от тях има и по един рецесивен синеок ген, шансовете са следните: 3 за кафяви очи и 1 за сини. Ако се придържаме към тази методика, синеоките родители никога не могат да създадат дете с кафяви очи. Всеки от тях има само рецесивни гени. Но макар и рядко, това все пак се случва. Обяснението е, че за даден признак понякога отговаря цяла група гени. Най-яркият пример са точно очите – за тях наистина отговарят група гени, които всеки път се комбинират по различен начин. Затова притежателите на кафяви, „орехови“ или „маслинови“ очи може да имат синеоки деца.
ПРАВА КОСА ИЛИ КЪДРИЦИ?
Светлият цвят на косите също е рецесивен признак. Ако мама и татко имат светли косии синът ще бъде русокос. Ако единият от двамата е с тъмна, а другият – със светла коса, наследникът ще има тъмен или компромисен среден оттенък на косата, забъркан между цвета на бащата и майката. Помнете, че потомците на източните славяни в ранното детство винаги са светлокоси и чак към 10-11- годишна възраст придобиват този оттенък, който остава чак докато побелеят. Къдриците са доминиращ признак. Ако единият от родителите е къдрокос, вероятността детето да го наследи е много голяма. Или поне ще има чуплива коса.
ГОЛЯМ НОС ИЛИ ГОЛЕМИ УШИ?
С голяма вероятност бъдещото поколение може да се появи на бял свят с ямичка на брадичката, взета от мама или от татко, а също и с големите уши на един от двамата. Някои генетици предполагат, че по същия начин доминират и гените, отговарящи за дългия или гърбавия нос. Учените са забелязали също така, че дадена явна отличаваща особеност във външността се запазва поколения наред. Типичен пример са лицата на династията на Хабсбургите: на запазените портрети на император Максимилиан, Мария-Тереза Австрийска, Алфонс XII Испански отчетливо се вижда еднаквата тясна, издадена напред долна челюст и несиметрична долна устна.
ДЪЛГУЧ ИЛИ МАЛЕЧКО?
Какво ще бъде на ръст? Това вече е трудно да се прог-нозира. В това отношение най-голямо влияние оказват средата и условията на развитие: боледувало ли е мно-го, как се е хранило, спало ли е достатъчно. Ако всичко е както трябва, наследникът на високи най-вероятно също ще е такъв. По правило детето следва среден показател между ръста на бащата и майката. Но ако се храни правилно и добре в детството си, спортува много, спи достатъчно, има шанс да „надскочи“ роди-телите си.
ИСТИНИ И ПОВЕРИЯ
Популярното мнение, че момичетата приличат на бащите си, а момчетата – на майките, се потвърждава от генетиците наполовина. Действително, момчетата често приличат на майките си. Те наследяват една Х хромозома, която обаче е богата на гени, отговарящи за външността: формата на веждите, овалът на ли¬цето, цветът на кожата… При момичетата ситуацията е друга. Те получават една Х хромозома от мама, една от татко, затова с еднаква степен на вероятност може да приличат и на единия, и на другия.
