Преходът в България е не само историческа дата и присъствие на хора с плакати на „ключови за демокрацията“ митинги на столични булеварди и площади. Преходът е не само политически употребяваната реторика, плющяща като камшик върху гърба на разкрачения в преходно състояние от „лошото“ към „доброто“ – лицето избирател.
25-годишната млада българска Демокрация е всъщност новото име на една възродена, но все още нова традиция за българския народ – номадството. Вече 14 века българите доказват, че независимо от ситуацията, в която са поставени, те ще превъзмогнат трудностите (по свой си начин) или просто ще продължат пътя си, като напуснат родното място и се отправят към „мястото в света, което ги заслужава“. Но за да го направят, първо трябва да открият своето следващо „преходно жилище“.
Жилището на прехода всъщност събира в себе си всички изоставени деца, родени в началото на този исторически период. Пораснали и възпитани в непрекъснато реформиращата се система на социалната грижа, те са „подкрепени“ от държавната административно-експертна, европейски финансирана, локално базирана грижа за естествена социализация и интеграция в обществото на бъдещите пълноценни граждани.
В описаната по-горе обстановка, приповдигната и заредена с много очаквания, лятно безгрижие и предизборна свежест се запознах с момчетата от наблюдаваното жилище в Нови Искър, квартал Курило. Временният им дом е разположен в меките гънки на Искърския пролом, в близост до столицата, където се предполага шансовете им за така наречената „реализация“ да са ако не големи, то поне достатъчни, както биха ви казали служителите на местната община.
Срещаме Иван, Илия, Ивайло, Румен и Фехми, от които ще научим и за „реализацията“, и за недостатъците на социалната система, и за „самостоятелния“ живот. За живота изобщо няма да научим много, защото самите те познават само една малка част от него.
Снощи се запознах с младежите, живеещи в Наблюдавано жилище, създадено по проект „Живот в общността“ в кв. Курило. Най-много се сближих с Иво. Той е на 18 години и е завършил само 5 клас. Проблем за него е намирането на работа, защото няма основно образование. Тъй като от няколко месеца е без работа, останалите младежи му помагат с пари, за да плати таксата за живеене в жилището. Иска да учи. Съжалява, че в домовете, в които е живял, е пренебрегвал училището. Разделихме се с план от стъпки, които да се направят, за да може да продължи да учи. Има страхотен социален работник, Томислава, която ще помага не само на него, но и на всички в това жилище. Прекарах часовете с Иво, Ивайло и другите момчета в разговори и слушане на живо изпълнение на професионалисти, подкрепящи кандидатурата на София за столица на културата през 2019 г. Видях се и с Ангелина, автор на изложбата от картини на животни. Поговорихме с Боги за съвместни проекти, свързани с промяната на Нови Искър и се почерпихме с храната, приготвена от младежите в това жилище. Накрая момчетата пуснаха фенери в небето над Нови Искър с мечтите си. Нека да се сбъднат. По-важното според мен е да намерят приятели и да са спокойни, че имат дом.
Лидия Петрова – Не познавах тази жена. Но веднъж я срещнах.
