Помниш я, помниш и „Една седмица в София“ и купчината от събрани парчета градски истории на масата в хола. Не си забравил как започна и продължи SofiaLive. Все проекти, в които Ирена Георгиева е давала сърце и душа или иначе казано – била е главен редактор.
Сигурно се сещаш и за „Котка в коридора“ и „По цели дни и следобеди“. Нейните книги с поезия и не само.
Но как попадна Ирена в Чекмедже? Място за плетива, чай и късчета избрано изкуство. Това се случи след като тя тотално се преумори. Самата Ирена ми го споделя и пръстите й заглаждат черния кичур коса, изскочил изпод шапката.
„Ритъмът на сайта е убийствен. Всеки ден едни текстове, които в края на деня са остарели“.
Времето все се скъсява, Ирена отказва да бълва халтура. За съжаление, в един момент се разминават и с екипа. Започва да мисли за себе си като за свидетел на собствения си живот. Точно тогава отива при баба си на село, за да вземе важните решения. Обяснява и на мен, че ако човек като баба й не разбира какво работиш, значи нещо е сгрешено.
Усещането за провал я застига. Спомня си за своя дядо и как днес би изглеждала в неговите очи. Ирена вярва, че е много важно да има един такъв човек и той да е от семейството. Защото там любовта е безусловна.
Минава едно лято на къртовски труд, равносметки и възраждане. Ремонтира сама къщата на село. Към края на лятото на един плаж в Шабла с приятелката й от ученическите години – Ани, решават да създадат проекта „Чекемедже“. Ани е на върха на кариерата си като ивент мениджър. Но казва на Ирена:
„Ще те последвам!“
Ирена допълва развълнувано, че Ани е нейният балансьор, здраво стъпилият на земята човек. Има качеството да се самосъхранява, което липсва у Ирена. Откриват мястото, докато се разхождат из любимите си софийски улици. И ето ги на Любен Каравелов 7-9.
След една година, прибрана в Чекмедже, Ирена ни разказва за това място за особен вид срещи. Гласът й отново почва да трепти.
„Бабиното усещане за везаните покривки, за ковьорчето. Чувството, че си у дома и си спокоен.“
Ирена се връща към плетенето, научено в детството. Шапки, шалове, ръкавици и онази нишка, която се разплита у хората със сърца. Да създаваш физически нещо, да излезеш от сферата на идеите, да отваряш портали към места, хора и състояния. Да слезеш на фронта, както тя се изразява и да даваш конкретни примери.
Тя вече може да ми опише и своя посетител. Едната група са млади хора, които идват да работят тук. Малко дръпнати, но с характер и отношение към живота. Другите са най-обикновените, с прозаични професии, но с най-топлите реакции.
„Колко е вълшебно тук…“
Плетивото създава тази особена атмосфера, убедена е Ирена.
Интересно ми е какво е научила от прекия контакт с хората. Тя откровено заявява, че е разбила много свои представи. Светът не е населен само от интелигентни млади хора между 25 и 45. И не е таргет група.
Хората са бедни и нещастни, различни. Хора, които жестоко са се загубили. Видяла ги е с очите си, на улицата, влизащи в Чекмедже с надеждата да си намерят работа.
Ирена е категорична, че ни трябва повече толерантност, да поздравиш другия, да бъдеш любезен докрай, да продължиш да му говориш на Вие. Въпреки че той те гледа в недоумение.
Да рециклираш. Да виждаш смисъл в това. Не са необходими много хора, за да се натрупа критичната маса. Виждам как ръцете й чертаят други светове.
Накрая питам Ирена какво най-важно трябва да ни се случи по Коледа. И двете вярваме, че празниците не са просто почивни дни или дни, в които не правиш нещо.
„Коледата е време да се смириш, да оставиш чудото да ти се случи, или поне малко да се усъмниш, че може да ти се случи, ако си чак такъв скептик“.
Да натрупаш достатъчно смирение, да положиш усилие да виждаш само хубавото и после през годината да черпиш. „Всеки има две кучета в себе си, много е важно кое храниш – доброто или лошото“, допълва Ирена.
През новата година иска заедно с Ани да задълбаят в бранда „Чекмедже“, да поработят върху колекциите и цялостния краен продукт. А за себе си казва:
„Аз съм едно чекмедже, искам да видя кое къде е, да бъде подредено…“
Хвани най-топлото си чувство под ръка и посети Чекмедже. Особено в това време на годината…
