„Вземаш глината така, с ръце, и я размачкваш. Правиш главичката, роклята, крилата и така, така, така правиш…“
Милена движи пръсти във въздуха, за да ми покаже как създава своите ангели. Тръска коса и се усмихва, усмихва се през цялото време и ме гледа в очите. Йоана се притеснява повече. Ангел се усмихва свенливо отстрани, малко по-късно ще тръгне за работа с майстор Митко. На всеки мой въпрос отговарят с готовност и обратен въпрос. Добри и безобидни като деца.
Живеят заедно в защитено жилище за лица с умствени затруднения в „Зона Б-18“. Посрещат ме с радост и ми показват поздравителни картички, декоративни шишета и пластики от глина, които сами изработват с помощта на трудотерапевт – „Нушка“.
400 коледни картички до морето
Работят в малка стаичка в приземния етаж, пекат глинените ангели в готварската фурна. Миналата година са участвали в коледна изложба с 200 картички и със събраните близо 900 лева отишли на зимна ваканция с двама от специалистите на жилището. Сега подготвят 400 коледни картички и се надяват за море през лятото.
„Никога не съм виждала море“, казва ми с усмивка изпод бретона Милена.
Милена Светославова Русева е на 46 години и е с умерена степен умствена изостаналост по рождение. Тя е пълен сирак от 2-годишна. До смъртта си преди 16 години за нея се е грижела баба ù, а след това по-малкият ù брат. Живее в защитено жилище „Савина“ от откриването му през 2009-а.
Някак си не улучвам правилните думи
Наричам ги „питомци“ и „обитатели“, но персоналът в „Савина“ не одобрява. „Те са личности“, парира ме психологът Камелия. На мен пък не ми харесва „потребители“, нито „клиенти на социалната услуга“.
Защитеното жилище е първи етап от извеждането на хора от социалните институции и подкрепянето им да се адаптират към самостоятелен живот. Да се грижат за тоалета си, да пазаруват, да работят нещо подходящо. Инвалидната пенсия е около 130 лева, половината от тях е такса за защитеното жилище.
„Сутрин ставаме, обличаме се, изчистваме етажа, подреждаме и слизаме долу да видим Искра“, разказват ми тримата.
Двуетажната сграда е бивш паметник на културата и преди реконструкцията е коптор, населяван от наркомани и хора от улицата. Заобиколена е от панелни блокове и детска площадка.
„Имаше страхотно негативно отношение, когато в квартала разбраха, че това тук ще става жилище за хора с умствени затруднения“, казва ми директорката Искра Петрова.
След като знам, че в институции за лица с такива увреждания по правило няма вилици, допускам какво са си мислели хората наоколо – представяли са си, че децата им ще живеят непосредствено до опасно луди.
„Но вече е различно, поздравяват ги, носят им подаръци, черпят ги… живеем добре заедно“, продължава Искра.
Йоана Станимирова Белинова е на 20 години и се ражда с болест на Даун и тежка умствена изостаналост. Веднага е оставена в дом за деца, лишени от родителска грижа, където да се справя сред деца без увреждания. В защитеното жилище е от септември 2012-а.
Йоли трудно се решава да говори, но когато ù се говори, става права, повишава глас и се навежда напред с цялото си същество, за да подкрепи думите си. Казва ми, че във „Вип Брадър“ е гласувала за Йорданка Христова и се ядосва, когато нейната любимка не е спечелила. Сега гледа „Малката булка“ и „Биг Брадър ол старс“. Обича да ниже гердани и гривни от мъниста. Показва ми лист с текстовете на две коледни песни, които се учат да пеят.
Ангел Руменов Бояджиев (31 г.) е роден с тежка имбецилност. Още при раждането си е оставен за отглеждане и е местен от дом в дом. Каквито и данни да е имало за родителите му, те са се загубили някъде из социалния лабиринт. В „Савина“ е настанен от юли 2012-а.
Не може един мач да изгледа на телевизора, окупиран от момичетата заради техните реалитита и сериали. Обаче не се карат. Ангел е помощник на майстор Митко, доброволец в защитеното жилище и негов ментор. Вече работи с бормашина, забърква лепило за плочки, боядисва с латекс, поправя счупени мебели. Когато понякога се случва да работи извън къщата, с майстора си делят надницата. Ангел обича най-много синьо и зелено. А когато прави картички – мотиви с елхи.
В жилището на втория етаж е светло и приятно
Двете стаи – на момчетата и на момичетата, са изрядно подредени. Неудобно ми е, че съм влязла с обувки.
„Мечтата ми е за работилница за трудотерапия, където да работят не само нашите деца, но и хора с увреждания от други домове, където и да предлагаме техните изработки. Пазарът „Димитър Петков“ е близо и помещения колкото щеш, но наемът е непосилен“, споделя директорката.
Освен че подпомага когнитивните процеси в хора като Ангел, Милена и Йоана, трудотерапията им дава увереност, че могат и самочувствие, че се справят добре. А когато има и кой да похвали, оцени и купи и произведенията им, ползата се удвоява.
На първия етаж са настанени още две момчета и две момичета с тежки увреждания. Те не участват в трудотерапията. Компенсират ги, като ги заобикалят с комфортна среда. По-весели мебели, които в момента са си поръчали, музика –„Всички празници и тържества са ни на първия етаж“.
На изпращане Милена сама избира и ми подарява най-хубавото шише, декорирано с цветен пясък на златни, червени и лилави петна.
„Мечтая да имам грънчарско колело“, ми казва тя. Любимият ù цвят е лилавият. „За мен правенето на картички и ангели не е работа, а изкуство. Най-много обичам да ходя по галерии и да гледам картини“.
Коледните картички на Ангел, Милена и Йоли можете да закупите срещу 2 или 3 лв. на изложбата базар на ул. „Г. С. Раковски“ 124, ет. 2, в представителството на Европейската комисия в България от 1 до 20 декември тази година. Те ще бъдат изложени заедно с коледни картички и сувенири, изработени от други хора с умствена изостаналост и деца, лишени от родителски грижи.
През останалото време можете да посетите Ангел, Милена и Йоана на ул. „Царибродска“ 33 и на място да купите от нещата, които създават с ръцете си.
