добро утро. сички ше омреме
Пиша от паралелната вселена в която се качихна маршрудка от орлов мост. Ако Иванка, кояточака на орлов мост понякакаф начин прочететези слова нека да обърне внимание наследното: Мила Иванка, пиша това заради теп.Слет малко ще дойде 604, бес колебание се качи на афтобусат. Асе качих на маршрудката,вътре има хиляди гърчещи се и охкащичовешки тела, мерише и шофиорат е одарилпоне две питиета. Не се вижда каде сме, никойне знае кога да слезне. Жените крещят мъжетеплачат и си скубят косите. Една простачка непрекъснато ми гледа в телефонат и ми броилайковете. Зла е и ме хапе по рамото но емного дебела и мисля че единия и крак стърчипрес затворената доколкото е вазможно врата.Очаквам ако оспее да слезне от мепесето да мепотърси на фейсбукат, да ми разгледа снимките, да ми прати рикоест и когато го акцептна, даисчака да заспя за да ми напише на стената чесъм измамница и фсъшнос сам кривогледа.Погрижи се за себе си. Не съм сигурна, че щеоцелея.
Иванка Курвоазие не само оцелява, но и продължава да бедства под погледите на обитателите на паралелната реалност Facebook. Където тя и още няколко (все повече) собственици на профили създават вторична паралелна реалност – пародия на Facebook.
Може би сте попадали на пост-ове, чиято единствена цел на пръв поглед сякаш е да ви накарат да се усмихнете, на втори – да си кажете „Боже, прав/а е, виж в какво безумие живеем?!“, а на трети и четвърти – „Гледай ти – чист fun без психоаналитик.”
Не знаем как се наричат героите – собственици на подобни профили, които вие лично сте срещали. Нашите носят имената Иванка Курвоазие, Антигона Авоари, Дана Кандинска, Letiashtata Kozzila Erato, Claudum Asinum, Lempicka Lempicka. Ето как звучат те във Facebook:
асам се прибрала, наяла сам се и сам заспала. и се сабуждам в паника, че съм проспала двайсет години от живота си. а то е десет часа в сабота вечер. животат сега започва. (Иванка)
ЗАЩО В БЪЛГАРСКОТО КИНО ВИНАГИ ИМА НЯКОЙ , КОЙТО ЕБЕ НЯКОЙ, ОПРЯН НА ГРОЗНА, БЕТОННА СТЕНА, ИЛИ В ОБОР ИЛИ В КАЛТА, СРЕД ЩАЙГИ И ЕДИНСТВЕНАТА РАЗЛИКА Е ДАЛИ ЕБЕ КОЗА ИЛИ ЖЕНА. (Letiashtata)
иска ми се да ме лайквате по-енергично. какви са тези вяли, снизходителни лайкове?! тва да не е статус на теодор михайлов?! (Антигона)
От тези хора искахме да разберем няколко неща. Първото е в какво се превърна fb и нуждае ли се от пародиране.
Claudum Asinum: … в 42… да, щото е само 24…
Дана Кандинска: fb е визитка.
Няма друга визитка, която да говори толкова много за човека. От една страна го мразя, защото разби всичките ми детски илюзии и невинни представи. Преди fb смятах хората за интересни. След като се появи той, осъзнах, че масата народ е с твърде посредствени разбирания за света и живота. Много бързо се откроиха и хората, които имат собствено критическо мислене и които, озовали се сред публика, веднага се превръщат в лидери. Но те са много малко. Като цяло съм разочарована от липсата на индивидуалност в много от профилите, от стадното подвеждане от клюки, от подменените нравствени и морални категории. Чувствителността е заменена със сантименталност, безумните постъпки се превръщат в сеир и героизъм, позитивното елементарно мислене става основополагащо житейско кредо, дори идол. Никой не смее да разсъждава, да се облегне на здрав разум, поголовно хората се увличат предимно от емоциите си. Не мога и да проумея факта, че българинът е толкова увлечен от политиката, която се превръща в основен фактор за щастие и житейска посока. Предпочитам fb да бъде моят терен за творческа изява – т.е. той ми дава възможността картините ми да стигнат до много хора. Но не искам да общувам чрез него. Предпочитам да затворя очите си пред истината за съвременната човешка душа и нейните вълнения и да продължа да вярвам, че там някъде, може би скрити зад книгите, все още съществуват хора, от които мога да науча нещо, да се впечатля, да похваля.
Lempicka Lempicka: fb си е донякъде един социален експеримент и е нормално като такъв да бъде пародиран.
Той е един виртуален часовник, с който да сверяваме актуалните си знания, клюки, интриги и жълтини, както и мрежа, в която да споделяме мнението и опита си с другите… но това всичко е от ясно по-ясно и май няма много смисъл да го обяснявам.
Letiashtata Kozzila Erato: fb винаги е бил това, което потребителите направят от него.
за едни е политическа трибуна, за други – забавление, за трети – начин да се запознаят с нови хора. Няма ясна дефиниция на fb в този смисъл. Що се отнася до пародирането – пародия заслужават определени потребители или групи. Самият фейсбук като общност не знам до каква степен подлежи на еднозначна пародия.
Второто, което се чудехме, е какво е настроението, с което тези хора създават развеселяващите пост-ове.
Claudum Asinum: крайно радикална екстремистка апологетика на абсолютната относителност
Дана Кандинска: Моето настроение често се мени.
То обаче е винаги пропито с ирония. Хуморът може да ни спаси от трагедията. Но моите статуси напоследък рядко са хумористични, а вече дори изгубих желание да пиша каквото и да било, защото от това няма никакъв смисъл. Случва се следното – написваш нещо и тези, които са на твоето мнение или просто те харесват, лайкват, другите нападат и даже обиждат, защото го приемат лично. Ако статусът е неутрален, не е особено вълнуващ. Т.е. никаква промяна не може да предизвика едно изказване в мрежата. За мен нито книгите, нито медиите, нито fb може да промени човека. Нищо не може да го промени. Някои казват – тази книга преобърна живота ми, мисленето ми и т.н. Не, тя не е променила нищо, тя просто е докоснала някаква струна, която вече живее у теб, но още не е подала глава на бял свят. Информацията, историите служат за проекция на егото, нищо повече. Или се идентифицираш с нея, или не.
Lempicka Lempicka: Не бих казала, че в по-голямата си част постовете ми са развеселяващи, точно обратното – аз използвам fb-профила си като блог, в който поствам снимки от tumblr.
блога си. Споделям мисли, които са ме впечатлили, силни и въздействащи фотографии и пр. За да напиша ‘хаплив’ или ‘заядлив’ статус трябва да бъда в съответното настроение. Когато човек поства такива неща, обикновено несъзнателно търси протегната ръка у околните, разбиране, подкрепа, одобрение. Да речем, че просто сядам, прочитам нещо-си из fb – някоя новина, коментарите под нея, повтарящи се на стената постове или честитки и се вбесявам и съответно намирам отдушник в писането на статус-възмущение… понякога е статус-вдъхновение… понякога статус-констатация с ироничен оттенък и т.н.т.
Letiashtata Kozzila Erato: Всичко е относително, но повечето пъти съм ядосана или кисела.
То по принцип съм…
Третият ни въпрос е къде сред веселото е мястото на сериозното.
Claudum Asinum: реципрочно – те са винаги в „69“
Дана Кандинска: Във всяка шега има истина.
Веселото е вид смекчаващ удара парашут. Има хора, които непрестанно се шегуват. Те са много нещастни. Като палячовците, които плачат. Дори често в шегите на някои има злост, скрита агресия. Те пък са страхливци. Не смеят да се конфронтират лице в лице, избягват хлъзгаво проблема. Аз ценя чувството за хумор, което е използвано на място, дори понякога неочаквано. Като подправка. Плюс това животът не е шоу, че непрестанно да се смеем и забавляваме. Това е бягство от същността на проблемите и изпитанията, които чукат на вратата ни и изискват сериозно отношение. Също така животът не е пълна трагедия, че да не можем да се престорим, да поиграем, да му се присмеем. Трябва да можеш все пак да се забавляваш с тъмната страна на Аз-а, но пък не и съвсем да го удариш на майтап със злото, защото е опасно.
Lempicka Lempicka: – в дъното на всичко смешно и весело винаги стои нещо сериозно.
Letiashtata Kozzila Erato: Всичко е сериозно. До смърт.
И обобщението – доколко можем да възприемаме fb като минимодел на България и, ако можем, какво ни показва „лицевата книга“ за мястото, където живеем?
Claudum Asinum:… до николко… и не само, че не показва, ами и скрива „балгария“ зад некви кресливи пози на „непредставителни извадки“… оуви … ма кат за страхливи безделници, бива… без него щяха да са хептен безполезни
Дана Кандинска: Всяка малка група, сформирана спонтанно или не, е като извадка на обществото.
Такава група е университета, църквата, колектива във фирмата – има всякакви хора, но нещо ги обединява и дава един общ облик. В университета не всички са увлечени от желанието за знания, както и в църквата не всички са увлечени от любов по Бога. Обаче други неща свързват тези хора на едно място, различни от причината тази група да се сформира. Това е манталитетът. Например в университета идват от всякакви градове и села и уж различни, масата са обединени от това да препишат на някой изпит, да „изпързалят“ авторитета на преподавателя, да надхитрят системата. Ето го обликът на българина. Слава Богу, има и хора, които са надскочили това мислене и не се подвеждат от групата. Същото е и във fb. Голяма част от населението се интересува от битовизми, политика и сензации. Много характерно за един беден духовно народ. По-интелигентните се увличат от книги, но единици от тях имат жив интерес към изкуството и разбират от него. По-важно за младите е да пътуват, да се въртят на въртележката на забавлението и да правят усмихнати снимки зад и пред Айфеловата кула, с което сякаш се бунтуват срещу другата част от хората, потънали в домашното корито с болни деца и малко средства. Не, това не е начинът да се противостои на страданието или бездуховността. Начинът е просвещението, знанието, науката, културата, изкуството. И не се лъжете от това, че някой, като е отишъл на театър, значи е културен човек. Срещала съм хора, тичащи към театъра, закъсняващи, но не знаещи на коя пиеса отиват. Не харесвам позите. Те са белег на нещо по-страшно от духовната бедност, а именно на кухия модерен снобизъм. А той се отличава от класическия снобизъм по това, че човекът не се стреми към почитания от висшето общество и титли, а се стреми да се покаже културен и космополитен. Много е страшно. Много е празно.
Lempicka Lempicka: – fb си Е минимодел на България, а в по-голобален мащаб и на света като цяло…
но специално за България, човек като погледне едно 70% от профилите на коментиращите новините или страниците просто вижда профил-обобщение на съвременните българи: неграмотни, силно афектирани и неуравновесени, незрели и озлобени. Кич, поза и поп-фолк. Понякога и криворазбрана западна ‘модерност’ – или преувеличена, или пречупена през балканска призма…
Letiashtata Kozzila Erato: Дали е минимодел не знам.
Доста социални групи са изключени от ползването на социалната мрежа поради ред фактори, така че не знам до каква степен fb е минимодел на България. Що се отнася до това какво ни показва – отново не знам. Аз общувам с ограничен кръг от хора, досущ като в живота. Има милиони други профили със съвсем други интереси, други възрасти, други неща, които са ми много далечни. Както е и редно. Това, което мога да предположа е, че е пълно с доста неприятни хора – като навсякъде :)))))
Антигона Авоари отговаря 4 в 1: трудно бих могла да разсъждавам върху настроението ми във fb.
за мен fb е място, където да изтръскам стреса и да си почеша езика с глупости с най-близките ми приятели. нищо повече
След тези думи – още няколко подаръка:
не че се фукам, но е ся получих нотификация, че цска софия ме следва във фейсбук. и без да се заяждам ще напомня, че само преди няколко месеца цска ме изхвърли от групата си, макар че денонощно пишех в нея ‘БИЙ ГОВЕДАТА ДА ПРАТИМ ЛЕВСКИ В БЕ ОКРЪЖНА ДА ЖИВЕЕ ЦСКА – ИСТЕНСКИЯ ШАМПИОН НА БАЛГАРИЯ’. а що ме изтриха?! само защото ме хванаха, че пиша в групата на левски ‘БИЙ СВИНЕТЕ ДА ПРАТИМ ЦСКА В БЕ ОКРЪЖНА ДА ЖИВЕЕ ЛЕВСКИ – ИСТЕНСКИЯ ШАМПИОН НА БАЛГАРИЯ’. (Антигона)
Винаги си купувам дъвки Еаруейвс, защото вкусат им не се променя, ако случайно забравиш пакетчето в някой джоб и мине през пералнята. Просто не се тревожа дали съм изпрала дъвките или не, защото няма разлика ваф ефектат. (Иванка)
едно време слушах wasp, четях борхес и обичах моряци. сега слушам pantera, чета чомски и обичам татуирани метъли. и въобще не мога да разбера това прогрес ли е или регрес. (и още от Антигона)
Пък тея картини в моя профил, дет уж ги рисувам, не са мои, Пикасо ме нае, всъщност са негови. Утре информацията ще бъде потвърдена официално. Ше видите. (Дана)
25 години демокрация се реализираха в Дзифт. Няма такава културна трагедия. (Letiashtata)
начи нали знаете, че като се скъсат гащите, може още малко да се носат и треа вече да се фърлат. обаче тая сутрин под полата обух едни дето вече одавна треаше да съм ги изхвърлила. добре че съм момиченце, че иначе сичко щеше да се вее на вятара. (Иванка)
родена съм с форцепс, след като майка ми е умирала по време на раждането и баща ми е казал, че си иска жената, а бебето може да се пръждосва по дяволите. била съм лилава, с подута глава и до ден днешен улавям изпитателния поглед на майка ми, притеснена дали отрочето й е читаво. била съм в целоседмична детска градина, където другарката рускова отказваше да ме гушка, защото съм си бършела мазните ръчички в косата й, а златин, в който бях влюбена, ревеше като ме видеше. падала съм в асансьорна шахта като дете и съм чакала с часове да ме извадят. отгледал ме е брат ми, заедно с бургаските хулигани, които по-късно придобиха печална слава като подземни босове и вече не са между нас. яла съм бой ежедневно, по няколко пъти. стъпвала съм в лайно пред гаджето си и съм умирала от срам. падал ми е сополът върху договор за милиони пред важен клиент. пикала съм си в ботушите в нетрезво състояние. били са ме и гръцки и български полицаи. давила съм се два пъти и съм оцелявала на косъм. върху мен е падало дете и съм била в безсъзнание 12 минути. удрял ме е ток. слагали са ми диагноза ‘рак’, за да ми вземат 3 бона за операция, без да ми има нищо. падала съм от гардероб. и двете ми ръце са оперирани. катастрофирала съм 2 пъти, тежко, и още имам белези от стъклата от втората катастрофа. и не ми стигат тези мъки, ами обикновено денят ми започва с безумна кореспонденция с вежливия лос, който ми праща стихове озаглавени ‘последна водка с теб’ по скайп и ми пише ‘иска ми се и аз да можех да пиша така, а ти да не беше с два зъба’. (Антигона)
Да добавим още една паалелна реалност – как собствениците на профилите общуват помежду си. Въвеждаме нов герой – Lora KikiMora. А ето и публичното й послание с адресат Иванка Курвоазие: „Иванка, видях Ви на спирката на Плиска посока центъра сутринта.Чакахте маршрутката в леопардова рокля, късо болеро и пазарска чанта с чушки. Предизвикахте няколко леки ПТП-та и замечтаните погледи на десетки таксиджии, които тръпнеха в очакване да се качите при тях и Ви подсвиркваха с клаксони.Но Вие преминахте с гордо вдигната глава и се качихте в маршрутката, оставяйки след себе си неосъществени блянове и 2-3 паднали чушки.
Разбрах, че наистина трябва да бъдете овековечена с паметник, ако не в центъра, то поне пред Фантастикото.
Стартирам подписка за Вас!“
Оказа се заразно. Не знаем дали Lora KikiMora се е заразила от Иванка Курвоазие или обратното, предполагаме, че по-скоро се е случило първото. Но нещата стигнаха дотам, че видни класически коментатори прихванаха стила. Обикновени лица (от книгата) – също.
Някой ден и вие може би ще напишете подобен пост.
Когато го направите, кажете ни … (използвайте fb коментарите)
