Кое може да е общото между прапрапраправнучка на Толстой, немски тромпетист с единия крак в смуут-джаза и Манфред Любовиц? Дори и тези, които си спомняме Мафред Ман, трудно го откриваме в двете му версии на Аранхуес от току-що излезлия му втори солов албум за над 40 години кариера. Кариера, белязала 60-те и 70-те с кавъри, които Манфред Ман успява да наложи повече от оригиналите (Blinded By The Light на „Боса” Спрингстийн, Do Wah Diddy Diddy и Sha La La на кой-ли-ги-помни Ексайтърс и Ширълс). Както и обратното – неговата Pretty Flamingo е хит и в репертоара на Род Стюарт, и на същия „Бос” Брус.
Kавърите са един от специалитетите на близо 75-годишния Манфред, взел за сценично име фамилия на любим негов джаз-музикант от 60-те. Тогава се мести от родната си Африка в Лондон, опитва се да свири в различни джаз-банди. „Наемаха ме в петък, в неделя ме уволняваха” – си спомня Манфред по повод стила, който явно не се е нравел в джаз-клубовете, свирещи предимно… кавъри.
Затова когато свързваме Манфред Ман с кавърите винаги имаме (поне) едно на ум – най-вече страстта му към импровизации. И перфекционизма. И ако за някой няма значение, че изпипваш десет години албум, в който рискуваш хардлайнерите на Куин, Принс/Шийнъд О’Конър и Ху най-малкото да те разчекнат, за ценителите на различния подход това е поредното изпитание.
Признавам, пиесите от „Самотния аранжор” (каква самоирония в избора на заглавие!) за мен нямат еднаква стойност като програмно присъствие в Дуенде, но ми е безкрайно интересно да съпоставя двете му версии на Концерта за Аранхуес на Хоакин Родриго, станал известен най-вече след интерпретацията му от Майлз Дейвис преди 55 години. Разбира се, тромпетът на Тил Брьонер въобще не се стреми към звука на Майлз, а вокалите на Виктория Толстой имат също толкова малко общо с велура на Ал Джароу в ре-реприза му на Spain по Чик Кърия (вдъхновен също от Майлз).
Да, Манфред Ман чеква Nothing Compares To You, зачеква Light My Fire и направо разчеква Rock You и какво от това? Дава ли им нов живот? Определено! А това за някой, (уж) зарязал джаза в началото на 60-те и отишъл към Earth Band още преди появата на уърлд-музиката, повярвайте ми – е достатъчно доказателство за feeling, английското съответствие на дуенде.
Манфред Ман, Lone Arranger e вече част от плейлистите на стрийм Дуенде на Радио Бинар.
