Името на тази книга означава „кулата на Калуньаа“ (Калунь ага) – издигната в началото и разрушена в края на романа. Калуньо е българо-мохамеданин, помак от потурчените български земи, главен персонаж и призма на пречупване на случващото се в книгата. „Калуня-каля“ е уникална именно с тази си перспектива, без предразсъдъци, но и без патос – доброто и злото в хората нямат етнически и верски профил.
Преди дни „Калуня-каля” излезе на бял свят за втори път благодарение на Деян Енев. Съдбата на книгата е интересна като самата нея.
Когато е отпечатана през 1988 година, тя не получава вниманието, което заслужава, защото авторът ù Георги Божинов, български журналист, вече е разсърдил конюнктурата с няколко документални страници за лагерите на Сталин.
Дързостта се отразява на кариерата и на личния му живот, но явно не и на таланта.
„Баща ми беше труден човек, суров, чепат, изключително взискателен. Разменяше местата на две думички върху отпечатаната вече книга, естет и перфекционист.
Беше изключително възпрепятстван, защото все избираше дръгливи теми. Тогава не беше лесно да се пише на неудобни теми, а той все такива ги избираше.“
„Калуня-каля“ е единственият роман на Георги Божинов и любимата му творба, разказа Яна Божинова, дъщеря на починалия преди 10 години писател, учителка по английски в I-а ЕГ и преводач.
„Когато написа за българите в сталинските лагери, имаше страхотна кампания срещу него, беше уволняван отвсякъде. Отрази се и върху работата на майка ми. Беше изключително трудно за цялото ни семейство. Той обаче продължаваше да пише, пътеписи и очерци – където беше най-голямата му сила.“
Сега ИК “Хермес“ смятат да издадат биографията му за Стефан Караджа. „Спомням си колко мъчително я писа“, коментира Яна.
„Категорично беше патриот, родолюбец. Той не беше напускал България, но я беше изръшкал цялата и това му беше достатъчно. Обичаше всичко в нея.“
Мястото на действието на „Калуня-каля“ е в Родопите.
„Много ги обичаше. Вероятно защото малко се е писало за Родопите. По някаква негова причина много се вълнуваше от природата и хората там. Иначе нямаме никаква родова принадлежност към региона.“
Можем само да гадаем защо Георги Божинов се е изкушил героите на романа му да са помаци, каракачани и турци. Според Деян Енев времето е около Априлското въстание, макар че жалони за това в книгата няма. Със сигурност обаче е през турско, по време на метеж с всичките му зверства и ужаси.
Поуките са повече философски, отколкото исторически. Или защото Георги Божинов е философ по образование, и/или защото възможните екзистенциалните изводи са по-важни от геополитическите.
Живеем във време на дифузия на религии и етноси. Достатъчно сме се отдалечили от историческите събития, за да спрем да ги орем единствено според учителския конспект по история. Не е еретично да вярваме, че така нареченият враг може да не ни е никакъв враг.
„Калуня-каля“ е изключително модерна книга, интуитивно и опитно разпозната от Деян Енев и издателството като вкусен художествен продукт в поле, за което дори не подозирахме, че съществува. И очевидно сега е нейното време.
За последните 25 години, освен „Възвишение“ на Милен Русков, „Калуня-каля“ е другата книга, която заслужава всеки българин да я прочете.
„Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли“ – Калуньо – Георги Божинов.
Дали е така, само успехът на книгата сега, сред нас, може да докаже или опровергае.
Успешен втори живот на „Калуня-каля“.
