Шефът ви изстрелва в ненадейна командировка. Пътуването е интересно, но ви трепери под лъжичката – как домашната менажерия ще се оправи без вашия традиционен слугинаж? Кой ще буди малката дъщеря сутрин за училище? Кой ще следи дали голямата няма да излезе на студа с гол пъп? Кой ще реже салатката на мъжа ви? Кой ще им купува хляб, кой ще пере?
Зарежете тревожните мобилизации на роднини и приятелки. Оставете домочадието си наистина на самотек. И гледайте да си изкарате добре в командировката поне една седмица. Ще видите, че като се върнете, няма да си познаете семейството. На всички ще им е домъчняло за вас,
ще ви посрещнат като царица.
Ще са напазарували, сготвили, изчистили. Ще се окаже, че малката дъщеря се е научила да става с будилник, че голямата вече е наясно с всички домакински покупки и с програмите на пералнята, че дори мъжът ви сам си реже салатката и сам мие чиниите.
Оказва се, че отсъствието ви всъщност е много полезно – развива самостоятелност и повдига оценката на инак невидимия ви домакински труд. Ще ви стане много мило, когато на втората вечер от връщането ви се хванете да приготвяте вечеря и голямата ви дъщеря блажено изрече: “Слава богу, че мама си е пак вкъщи и не е нужно аз да мисля какво да се яде!” Но не бързайте да се умилявате – стреснете се, че пак може да се самовкарате в стария коловоз, от който само изплезвате език и отглеждате готованци. И на следващата вечер просто закъснейте – идете да се видите с приятелки, ударете го на живот. Оставете семейството си пак да се справи само. Нека свикнат, че могат. Защото те наистина могат. А вашето престараване да сте им полезни всъщност ги деформира.
Разбира се, все пак зависи какви са децата. Ако сте надушили, че синът ви в пубертета си е избрал прекалено щура компания, наистина е рисковано да експериментирате със самостоятелността му. Тогава липсата ви може да провокира неконтролируеми ексцесии. От друга страна обаче, дори и в този случай може да се преборите с притесняващото ви външно влияние, като стимулирате хлапето към по-отговорно отношение. Вместо да заминавате в командировка обаче –
направете се на болна.
Не се притеснявайте от преструвката – ще е с благородна цел. Демонстрирайте прилошаване, виене на свят, високо или ниско кръвно, главоболие – каквото ви хрумне. Важното е да личи, че не ставате за домакинска работа. Хубаво е и мъжът ви да не е на линия. Значи оставате в ръцете на тийнейджъра. Трябва съвсем да не сте си изпълнили родителската мисия от “първите 7 години”, за да не се разбуди у подрастващия ви наследник чувството за дълг и помощ. Ще видите как ще си зареже компанията, ще се разтича да напазарува, току-виж дори бульонче ви свари. От готовите, де, не може всичко изведнъж. Ако можете да си го позволите и организирате, останете по-дълго в ролята на болна. Поглезете се, попреиграйте – възпитателно е. Дори за вас самата.
Майките орлици по принцип са вредно явление –
и за подопечните си, и за самите себе си. Въобразяват си, че без закрилата им любимите им същества са съвсем беззащитни, и изтезават и тях, и себе си с необузданите си грижи. Не се плъзгайте нататък. Заложете на здравословния егоизъм и ще видите, че не само ще облекчите семейния си живот, но и ще помогнете на подрастващата си отмяна да развие по-приспособими към изискванията и нравите на днешното ни време характеристики.
