Българското общество най-много обича да спи. А институциите са особено добри в това занимание. Трябва да гръмне нещо, някой да бъде наранен или да умре, за да се стреснем всички и да ни се наруши приятната дрямка. Примерите са безчет. А законите винаги са в проект.
Ето защо когато майката на дете с аутизъм Ана-Мария се появи по сутрешните блокове, за да разкаже за съмненията си за сексуално насилие над дъщеря й, се чуха реплики, че прекалява с участията. Не е приятно сутринта да започне с такъв тип теми. По-добре е да поспим още малко или изобщо да не си отворим очите.
Понеже болката поражда още болка, станаха ясни и други злоупотреби и случаи на тормоз в същото училище. Днес Цветанка Димитрова сподели в сутрешен блок, че в прекараните десет дни от учебната 2011-2012 г. в 4-то помощно училище на дъщеря ѝ Цвети са били давани лекарства, въпреки че тя никога не е била подлагана на медикаментозно лечение. След като момичето споделя с майка си за розовите хапчета, моментално е спряно от училище. Наказани отново няма.
Бащата на Цвети пък става свидетел на насилие над дете, когато отива в края на втората седмица да прибере дъщеря си от училище. Ученик с церебрална парализа е бит с пръчка, понеже повече от час възпитателите не могли да го вдигнат от стълбите. След като родителят на Цвети отишъл в кабинета на директорката, за да й разкаже какво е видял, тя отговорила:
„Това е моето училище, такова нещо не може да се случи, вие сънувате”.
Нека да посънуваме още малко – помощни училища в покрайнините, където не се чуват писъци. Деца, които не могат да изкажат травмите си – мълчат . Учители, които решават проблема с пръчка и хапче. Спим, спим и нямаме грижи.
Миналия петък обаче десетки бълнуващи хора излязоха на протест в защита на Ана-Мария пред МОН. Те настояват за дисциплинарно уволнение на директорката на столичното училище и частно разследване на случая без протекционизъм от страна на МОН.
И след всичко описано, ако някой все пак се се сепне за минута и излезе от това състояние или пък извика – ще разбере, че виновниците се наказват със „забележка“. Помним случая (случаите) от Първо помощно училище и директорката, която водеше списък с мъртви души. Но всъщност помним ли наистина? Май просто се присетихме покрай новите проблеми.
