Д-р Павлина Арабаджикова е родена през 1976 година в Пловдив, където завършва висше образование във ВМИ „Иван Павлов“. От 2002 до 2014 година специализира и работи като акушер-гинеколог в Първа АГ болница „Света София“ в столицата. От тази пролет е част от екипа на МБАЛ „Надежда“. Пред кабинета й винаги има опашки от пациентки. Това се дължи освен на нейния професионализъм и на факта, че се отнася с всяка една от жените като с приятел.
Д-р Арабаджикова е един от лекарите, за които е много важно да е непрекъснато „в час” с новостите в професията, защото смята, че само така може да работи адекватно и да е в помощ на пациентите си.
Д-р Арабаджикова, как си обяснявате факта, че все повече жени у нас съзнателно отлагат за по-късна възраст решението си да имат дете?
Тенденцията в днешно време е съвременната жена първо да се образова, да изгради своята кариера, да „си поживее“ и чак тогава да мисли за дом и семейство. Не са редки и случаите, в които жената просто не намира подходящ партньор, а се усеща достатъчно уверена и способна сама да отгледа дете. Този процес обаче изисква време и докато се реализира, възрастта напредва.
Какво е личното ви мнение като лекар, а и като човек – коя е пределната възраст, в която една жена може да забременее, износи и роди дете?
Като лекар смятам, че всяка жена има своя биологична възраст, която е определена генетично. Това е времето, в което е способна сама, без определена медицинска помощ да зачене, да износи и да роди дете.
Като жена обаче мисля, че пределът е на духа, на вътрешното усещане. Майчинството е свято усещане. То подмладява, дава сили и осмисля живота. Затова смятам, че не бива да се говори за граница, когато майчинството е желано и е възможно да се случи, независимо от възрастта.
Какви рискове крие късната бременност и къде е границата, след която вече зачеването, износването, раждането, а и отглеждането става опасно?
С времето организмът се „износва“. Проявяват се заболявания, част от които са заложени в нас още от раждането ни. Тези заболявания се отключват от начина ни на живот, от стреса, на който сме изложени всекидневно.
Разбира се, на всички ни е ясно, че не е все едно да си бременна на 25 години или на 40. Бременността, дори и физиологичната, натоварва всички органи и системи в организма на жената. И следователно рисковете за нейното здраве при по-късна бременност са по-големи. В тези случаи се увеличава рискът от пресеклампсия, от сърдечни и съдови заболявания, които по-често остават трайни последствия и след раждането.
Тогава трябва ли да има законова спирачка за опитите на жените да заченат по неестествен път?
Това е труден въпрос. Зависи как е организирана системата на здравеопазване в страната. У нас пределната разрешена възраст за зачеване по неестествен път е 42 години. А защо не 43? Или 41 години? Личното ми мнение е, че случаите са различни и затова трябва да се разглеждат поотделно. Става въпрос за човешки съдби. Всяка жена заслужава шанс да стане майка.
Ваши колеги твърдят, че всяка седмица връщат поне по три-четири жени, защото са над допустимата законова възраст за ин витро. Вие какво съветвате такива жени – да се откажат, да потърсят решение в друга страна…
Разбира се, че бих посъветвала жените, които искат да станат майки, да не се отказват. Тук законовите разпоредби засягат финансирането на процедурите от „Фонда за асистирана репродукция“. Естествено е, ако на една жена й се откаже помощ в България, тя да потърси такава в чужбина, ако може да си го позволи.
Да потърсиш алтернатива не е трудно, тъй като живеем във времето на „информационните технологии“ и пациентите лесно получават информация за пътя, по който могат да стигнат до съответните клиники.
След коя възраст намалява силно репродуктивната способност на жената?
Няма точно определена възраст. Много е индивидуално, зависи от състоянието на жената, от наличието или не на придружаващи заболявания, дори от начина й на живот. За съжаление, има и много млади жени с преждевременно изчерпани фертилни възможности. Но все пак – на около 45-50-годишна възраст жените преминават в едно друго физиологично състояние, наречено климактериум.
И тогава – смелост или лудост е да родиш на 50?
И от двете по малко. Смело е да следваш мечтата си и да не се отказваш от нея, докато не я осъществиш. И ако шансът на дадена жена да сбъдне мечтата си е на 50 години, мисля, че трябва да я подкрепим.
Друг въпрос е, като роди на 50, колко дълго след това ще бъде с това дете. Но това е нещо, което всяка жена сама си преценява. Ние не можем да бъде съдници.
У нас има стотици хиляди двойки с репродуктивни проблеми. Мит ли е, че проблемите със зачеването са предимно у жените?
Може да се каже, че е мит, но много малък мит. И една от основните причини за това е, че при мъжете репродуктивните възможности не са така ограничени от възрастта им. При тях по-скоро имат значение здравословното състояние, някои зaболявания, прекарани в детска възраст (като заушка) или придружаващи такива в по-напреднала.
Работите в болница, която помага на много жени да заченат ин витро. Свикнахме ли вече, че не е срамно да се зачене по този начин? Или голяма част от българите продължават да не търсят специалист, когато става въпрос за репродуктивни проблеми и следват правилото: „Съдбата така е решила”?
Да, болницата, в която работя, дава шанс на много хора с репродуктивни проблеми да сбъднат своята мечта. Ежедневната практика ни среща с много такива двойки. Коридорите се изпълват с хора от рано сутрин, което отдавам не само на факта, че нуждаещите се от подобна специализирана помощ са много, но и на това, че все повече двойки открито споделят проблемите си в тази посока и търсят съдействие. Темата за стерилитета или безплодието според мен отдавна не е табу, каквато беше преди. За репродуктивните проблеми се говори много, има сдружения, пациентски организации, които съдействат и дават гласност на проблема.
Много рядко ми се случва да чуя от пациентка, която не успява да забременее спонтанно, а иска, че „съдбата така е решила“. Всяка една от жените, с които се срещам и която има проблеми със забременяването, е готова да се консултира, да направи каквото е необходимо, за да се сдобие с дете.
А какво мислите за късното раждане като опит да излъжеш времето? Има жени, които твърдят, че се решават да родят дете (дори когато вече имат деца) в една по-късна възраст с идеята, че така ще се подмладят.
Едва ли времето може да се излъже! Вярно е, че майчинството и щастието, което то дава на жената, я кара да изглежда и да се чувства по-млада и по-жизнена. Но майчинството не е еднопосочен процес – той не само дава, но и изисква и взима много от теб. Безсънните нощи, тревогите по отглеждането се отразяват след известно време и се стоварват с пълна сила върху ни.
