Отдавна сме погребали древния мит за високото качество на българското образование – плашещо неграмотните и масово нечетящи ученици са вече стандарт. Образованите млади хора у нас, освен че са рядкост, обикновено са продукт на нечовешки семейни усилия, частни уроци и твърде зрели амбиции.
А нелепо помпозните учебни програми, завършващи с фрагменти висша математика и литературознание, остават в рязък контраст с шокиращата липса на знания и култура на „обучените“ по тях balgar4eta.
Това, което проспиваме обаче, създавайки все по-некачествени професионалисти, ограничени и отвратени от знанието хора, е състоянието на тяхното здраве. Здраве, в което сме имали 12 години време да инвестираме, ползвайки наличната училищна инфраструктура; здраве, за чиито проблеми не можем да си позволим да плащаме – предвид здравеопазването ни; здраве, което се залага от най-ранна възраст чрез приучаване към движение и балансирано хранене.
Напред! Мързелът е слънце, което във душите грей!
Един час спорт дневно е нормата за физическа активност, възприета от СЗО като минимално изискване в рамките на т.нар. „здравословен начин на живот“ при децата.
Всеки трети първокласник у нас е с наднормено тегло и сме 6-ти в Европа по детско затлъстяване. Нещо повече – 78% от зрелите българи не спортуват под никаква форма (Евробарометър, 2014).
В същото време учебната програма за децата в основно училище у нас налага колосалните 2 часа (2 по 35 минути) физическо възпитание седмично. Часовете по физкултура на най-малките се водят от класните им ръководители, а топки, въжетата и всякакви нужни пособия евентуално се купуват от родителите на класа.
За сметка на това в по-големите класове часовете по физическо се използват още по-адекватно:
а) активните момчета играят футбол/баскетбол – ако има топка/врата/кош;
б) неактивните момчета и де факто всички момичета пушат/ядат/цъкат по телефоните, докато свърши отреденото за „спорт“ време.
Напред! Лакомията не пада там, дето лавката живей!
Дълбоко загрижени за здравето на децата ни министерства и общини забраняват продажбата на цигари в районите около училища и детски градини. В същото време вътре, в самите училища, се допускат т.нар. училищни лавки, където без никакъв проблем на децата се продават възможно най-вредните и некачествени сокчета, вафли, зрънчовци, близалки, бонбонки, бисквитки, пици, кроасанчета и прочие канцерогенна, затлъстяваща, пълна с оцветители, консерванти и захар (извинете) помия.
А повечето големи училища имат свой стол или договор с кетъринг фирми (корупцията в системата за обществено хранене е тема на друг разговор), които по план да изпълняват предписанията на избрани диетолози, предлагайки разнообразно топло меню на поносими за средния родител цени.
Къде ти – столът се посещава до към 3-ти клас, после става непрестижно. Въоръжени със стотинки „за закуска“, и най-мъничките се натъпкват с отрови най-много до голямото междучасие, като остават да висят гладни и порядъчно въглехидратно-стимулирани до края на деня. Свободен пазар, какво като е за сметка на детското здраве…
Конгречулейшънс!
Добре. Отказали сме се от соц-мечтата за масово и действително образование. Лишили сме учителя от нормално заплащане и престиж. Съгласили сме се неграмотността да е нещо нормално. Превърнали сме училището в удобен зверилник, където други да си трошат главите с децата ни… А сега ги оставяме да вървят слаби, неиздръжливи и затлъстели по утъпканата пътека към храма на сърдечно-съдовите заболявания (и тук сме 1-ви в Европа).
У нас има 2500 училища. Честит празник на 2500 лавкаджии. Халал да им е!
