Д-р Ивелина Герова е специалист по хранене и захранване на бебета, един от инициаторите и организаторите на кампанията „Първите 1000 дни… и след това”. Първите хиляда дни са една бременност и първите две години от живота на човека. От началото на май кампанията има за цел да събере информация за здравословно хранене преди по време и след бременност. Каузата се подкрепя от Министерство на здравеопазването и 15 от най-големите болници в България.
Д-р Герова, бременността е период, в който родителите застават на прага на нов етап в живота си. По-скоро информирани и ангажирани бъдещи родители ли срещате, или подценяването на рисковете е по-масово?
Трудно е да се каже кои са повече. Добрата новина е, че нараства броят на родителите, които се подготвят за бременността, търсят най-доброто за себе си за своето бебе и вземат решения, базирани на фактите.
От старта на кампанията „Първите 1000 дни … и след това” анализираме по-задълбочено навиците на бременните и майките на малки деца и отчитаме положителни тенденции. За съжаление промяната ще се случи бавно. Още през 2012 г. Световната здравна организация алармира, че затлъстяването при децата е едно от най-сериозните социални и здравни предизвикателства на XXI век. Особено в развитите страни, където достъпът до храна е лесен.
Нашата цел е да повишим информираността на родителите, за да се замислят те и впоследствие да подобрят живота на бъдещото поколение.
Кои са първите въпроси, които задават бременните, щом се каже „здравословно хранене”?
Притесненията са им свързани основно с това как да се хранят по време на бременността, за да не наддават прекомерно на тегло. Основният мит, който искаме да развенчаем, е този, че бременната жена трябва „да яде за двама”.
Истината е, че в първите 3 месеца от бременността жената не се нуждае от допълнителни калории. В останалите 6 месеца бременната трябва да си набавя 300 калории повече дневно. Те могат да бъдат осигурени от храни като парче сирене, кисело мляко, мюсли и ябълка. Всичко останало води до нездравословно напълняване и е излишно за бебето.
Особено, ако хапването в повече е съчетано с излежаване, което също се препоръчва от бабите ни, бременната жена се изправя най-малко пред риска да има трудно раждане и бавно възстановяване.
Кои са официалните пътища, по които жените могат да получат професионален съвет за своето хранене?
Те най-често се информират от глобалната мрежа. Проблемът е, че информацията там е много и често противоречива.
В рамките на кампанията предизвикваме аудиторията да сподели своето мнение „за” и „против” употребата на спорни храни като незрялото сирене и сушито, например. Оказва се, че хората се доверяват на слухове и често ги следват сляпо, без дори да се замислят има ли научни доказателства за твърденията, разпространявани във форумите.
Ние не искаме да съветваме някой дали и колко често да яде суши, но се опитваме да боравим с научни данни. Колкото повече знаят бъдещите родители за храненето, толкова по-лесно ще направят своя мотивиран избор.
Съветваме бъдещите майки да потърсят и компетентен съвет от специалист – своя акушер-гинеколог, диетолог, ендокринолог, как да адаптират менюто си към променените изисквания на тялото в периода на бременността.
И все пак – какво да съдържа задължително дневното меню на една бременна?
Зърнените храни, плодовете и зеленчуците трябва да представляват най-голямата част от менюто заедно с течностите – вода, неподсладен плодов чай, плодов фреш или зеленчуков сок. Предпочитанието за консумация на пълнозърнести храни е лесен начин за увеличаване приема на фибри, витамини и минерали.
Любипитна анкета, която проведохме, показва, че българите вече познават и по-нетрадиционните зърнени култури и ги включват в седмичното си меню, което е една от положителните тенденции. Животински продукти (месо, риба, мляко и млечни продукти) трябва да се консумират в умерени количества и главно под формата на крехко месо и мляко, за предпочитане кисело, както и повече риби, особено тези, богати на Омега 3 киселини и селен, които са много полезни и за развитието на плода.
Богати на мазнини и захар храни трябва да се приемат много рядко. Въздържайте се от пържени храни. Не използвайте панировки за месо или риба. Консумирайте рядко торти, сладкиши и безалкохолни напитки.
Какви са рисковете, ако майката игнорира съветите и препоръките на лекарите?
Доказано е, че чрез храненето можем да повлияем на изявата на определени гени на плода. Това означава, че изборът дали майката да се вслуша в съветите на лекаря или не, със сигурност ще има своето въздействие върху детето.
Данните сочат, че 1 бебе от всеки 4 е с риск от развитие на алергия. Трябва да имате предвид, че този риск може да нарасне или да намалее в резултат на храненето. Доказано е, че храненето с кърма до 6-ия месец на бебето например намалява риска от развитие на алергии. Майчиното мляко е най-доброто за бебето, понеже съдържа хранителни съставки, от които бебето се нуждае, за да расте оптимално.
Те са в точното количество и са подходящи за неговата възраст. Още повече, че храненето с майчиното мляко доказано намалява случаите на различни видове инфекции при кърмачетата (храносмилателни, УНГ, респираторни). Също така предпазва бебето и от алергии (първоначално екзема, а впоследствие и астма).
Може ли дете на родители с наднормено тегло да бъде слабичко и обратно?
Възможно е, дори много често може да се видят родители с нормално тегло, чиито деца са с наднормено тегло, защото майката или най-често бабата се грижи те винаги да бъдат добре нахранени. За съжаление, ако клетките имат „лоши спомени” от ранния бебешки период, борбата в по-късна възраст става изключително трудна.
Това е и основната цел на нашата кампания – да убедим майката, че всяко решение има последствия. Дали закусва с мляко и ябълка или с баничка, дали пие достатъчно вода, дали се грижи да приема оптималните количества йод, дали кърми. Има бременни, които не ядат месо. Ние не можем да им кажем да го правят, нито искаме.
Но можем да ги стимулираме да мислят за протеините и за начините, по които да си ги добавят с растителна храна, защото не е редно въглехидратите в менюто им да са повече. Важно е в менюто да бъдат балансирано включени всички важни градивни елементи, необходими на организма за правилния му растеж и развитие – протеини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали. Ние не искаме всички възрастни и деца да бъдат непременно много слаби. Искаме повечето деца да бъдат здрави.
Има ли гаранция, че като следват вашите съвети, родителите ще имат здраво дете?
За съжаление няма гаранция за това. Но има научни доказателства, че при здравословно хранене рискът от незаразни болести намалява. А диабетът, затлъстяването, сърдечните заболявания, алергиите са проблеми, с които ежедневно се сблъскваме.
Решението, за което говорим – превенция чрез хранене, изглежда толкова семпло, че на хората не им се вярва. Недостигът на йод по време на бременността например може да намали IQ-то на бебето. Набавянето му от хранителни продукти не е трудно – рибата (особено мазната), орехите, млякото, яйцата и сирена са добър източник на йод.
Дневната доза се съдържа в кофичка кисело мляко. Никой не би се затруднил да се съобразява с този факт. Нашата задача е чрез популяризиране на пълноценното хранене да помогнем на всяко дете да развие своя пълен потенциал и така да му помогнем да получи най-доброто начало за един пълноценен живот.
