Без значение дали сте запален киноман или отскачате до киносалона, когато нямате нищо по-добро за правене, вероятно сте забелязали, че средното качество на мейнстрийм продукциите не е особено високо. Не ме разбирайте погрешно – нямам лична вендета срещу блокбастърите и големите скъпи продукции, които много зрители цинично слагат под общия знаменател „американска боза„.
И въпреки че съм напълно наясно, че националността на продукцията и използваният за реализирането й бюджет нямат пряка връзка с качеството на финалния продукт, не мога да отрека факта, че негативната тендеция, за която говоря, се наблюдава най-често и най-ярко именно в холивудски заглавия.
Причините масовото кино често да предлага некачествени и повърхности продукти са много и не всички от тях се коренят в страната на филмотворците.
Един от най-наболелите проблеми на касовите филми от последните години, който все повече дразни средния зрител, е привидната липса на нови идеи, а основната причина за това е несигурността на продуцентите. Вероятно си мислите, че в създаването на един филм последна дума винаги имат режисьорът и сценаристите. Дори това да е вярно за много независими продукции и малки студия, които се доверяват на креативната част от снимачния екип, за големите филмови студия подобен риск е немислим.
Идеите и историите най-често биват измислени и одобрени от продуцентите, които освен че нямат уменията, необходими за създаването на оригинален сценарий, винаги предпочитат да играят на сигурно и избират не най-оригиналната идея, а тази, която ще докара най-много приходи.
Друг проблем, свързан със същата продуцентска несигурност, е еднотипността на сюжетите и множеството клишета, които виждаме на екрана. В стремежа си да не отчуждят или объркат публиката, студията често се спират на бързо смилаеми основни идеи, които лесно могат да бъдат пригодени към актуална тематика и да останат достъпни за масата зрители.
Казано по-просто – ако можете да синтезирате историята на филма в едно изречение (което да не звучи като написано от седемгодишно дете на LSD), то вероятно идеята ви ще получи зелена светлина. Сравнете „Извънземни унищожават американски мегаполиси, мускулестият герой спасява света“ (със сигурност можете да се сетите за поне пет филма, на които това описание пасва идеално) със „Стар еврейски чайник бълва пари, всеки пък щом собственикът му се нарани или изпита болка“ (също реален филм, за който вероятно не сте чували никога).
Търсенето на максимално широка аудитория и досадните клишета, които се раждат в резултат от това, се изразява доста ясно и в неписаното холивудско правило, че всеки филм трябва да се хареса поне на две от четирите основни демографски групи – млади мъже, млади жени, възрастни мъже и възрастни жени. Това е причината в почти всеки повърхностен екшън да има любовна история, а в тежките сериозни драми да се появяват сюжетно излишни сцени на страстен секс или разпалени спорове, които преминават в юмручен бой.
Няма как да пропусна и мърчандайза – смъртен враг на доброто кино, за мащабите на чието негативно влияние вероятно не предполагате. Макар да не съм противник на продуктите, вдъхновени от филми (дори напротив – наслаждавам им се много), твърде често се случва обратното – филми и цели поредици се създават с единствената цел да продават тематичен мърчандайз.
Най-яркият пример за това вероятно е Transformers – абсурдно раздутият франчайз, който стартира преди 30 години, за да продава пластмасови роботи на лесно впечатляващи се деца и неспособните им на отказ родители.
Чудили ли сте се защо все повече съвременни анимации не са базирани на приказки, а на приключенията на пъстра група животни/машини/симпатични чудовища/одушевени предмети? Ако отговорът ви е „играчки“, сте напълно прави. Франчайз с многобройни симпатични главни герои и заплашителни врагове има много по-голям потенциал за продажба на тематични екшън фигурки/тениски/чаши/мебели/тоалетна хартия, отколкото „Красавицата и Звяра”, например.
Не смея да твърдя, че съм изчерпала причините за огромното количество посредствено съдържание, което излиза от големите филмови студия, нито пък смятам, че знам решенията на всички проблеми, които споменах по-горе. Въпреки тях обаче, доброто кино далеч не е мъртво. Без значение дали носи етикета „indie“ (термин, с който се злоупотребява в много области) или е рядко изключение от строгите финансово обременени правила на големите студия, съвременното кино все още може да ви предложи интересни истории, разказани по вълнуващ и неконвенционален начин.
Просто понякога трябва да потърсите по-далече от най-близкия киносалон.
