Германия е световен шампион по футбол за четвърти път. При това го направи на негостоприемния за европейските отбори южноамерикански континент. Нещо повече, Бундестимът оправда всички очаквания преди Мондиала в Бразилия.
Защо ли? Защото футболистите от федералната република показаха, че са най-добрите в момента и че победата със стряскащото 7:1 срещу домакина Бразилия на полуфинала никак не е случайна.
За да стане по-ясно обаче, е необходима малко предистория. Годината е 2000, има европейско първенство, на което домакини са Белгия и Холандия, а Германия трябва да защитава короната си, която печели четири години по-рано на шампионата в Англия. Това обаче не се случва, напротив – Германия отпада още в груповата фаза, което си е нечуван дотогава провал.
И германците взимат светкавични мерки. От 2000 г. местният футболен съюз задължава всички отбори в Бундеслигата да отделят по-голям процент за детско-юношеските школи. Другата важна стъпка е „отварянето“ към всички онези, които не са с германски произход, но живеят и работят в страната. Казано с други думи, интеграция.
Процесът започва бавно, но постига страхотни резултати, които всички оцениха на изминалото Световно в Бразилия. И ако през 2000г. Бундеслигата няма авторитета на топ първенство, то днес със сигурност е сред най-добрите. За сметка на тогавашните колоси като Италия и Англия. Английската Висша лига например си остава най-интересното и силно клубно първенство само и единствено заради множеството чуждестранни играчи в него. От което страда националният отбор на Англия, но това е друга тема.
Проста статистическа справка за годините след 2000-а може да даде ясна представа за успешния ход с инвестирането в младите и тяхното израстване. През 2002 г. Германия играе финал на Световното в Япония и Южна Корея, след това на Евро 2004 следва нова издънка и отпадане още в групите.
През 2006 на Мондиала пред собствена публика обаче Германия достига до полуфиналите, след това играе финал на Евро 2008, полуфинал на Световното през 2010-а и полуфинал на Евро 2012. За да стигнем до световната титла в Рио де Жанейро.
Германия разполага със състав от поне 20 равностойни играчи, при това доста млади. И не случайно човекът, който донесе титлата с гола си срещу Аржентина на финала – Марио Гьотце, е само на 22. Тръгнал от Борусия (Дортмунд), за да премине в колоса Байерн (Мюнхен). И не е само той.
Вратарят Мануел Нойер (юноша на Шалке 04, сега в Байерн), капитанът Филип Лам (юноша на Щутгарт), голмайсторът и рекордьор на световни първенства – неостаряващият Мирослав Клозе (изключение сред младите със своите 36 години), Тони Кроос, за когото в следващите дни ще се разиграе истински търг с участието на европейския клубен шампион Реал Мадрид, също Томас Мюлер и Бастиян Швайнщайгер. Последните трима са юноши на Байерн.
Да не говорим за Месут Йозил (с турски произход), Сами Кедира (с тунизийски корени) и Шкодран Мустафи (с албански произход). Всички те израстват в Бундеслигата, за да се превърнат в световни звезди и световни шампиони.
Колкото до изминалия Мондиал, това първенство бе на косъм да се превърне в най-резултатното в историята със 171-те си гола. Много попадения, които държаха будни хиляди хора в България. Любопитен факт е и високият процент зрители сред жените, които са наблюдавали Мондиала.
И ако за Германия очакванията се потвърдиха, разочарование бе домакинът Бразилия, който в двата най-важни мача – полуфинал и двубой за трето място – получи общо 10 гола! Нещо нечувано и унизително за страната, която от поне 50 години е дала на света феномени като Пеле, Гаринча, Сократес, Фалкао, Зико, Ромарио, Бебето, Роналдо (Луис Назарио да Лима, не Кристиано, б.р.), Ривалдо, Роналдиньо, Роберто Карлос, Кака и много, много други.
Въпросът за Бразилия е как така от 200 милиона население в момента нямат качествен централен нападател. Звучи парадоксално, като се имат предвид хладнокръвните стрелци, които са донесли петте световни купи на страната в миналото. Ами защитата? В дефанзивен план Бразилия изглеждаше трагично, да не говорим, че нямаше и помен от атрактивния и отличителен стил на Златистите, станал известен с термина Jogo bonito („Красива игра“, б.р.).
Разочарование имаше и за Испания, след като световните шампиони от 2010-а стегнаха багажа още след групите. За испанците Мондиала започна много тежко с унизителното 1:5 от Холандия, но резултатът в този мач бе предрешен от една ситуация. Ако Давид Силва бе реализирал стопроцентовото положение в края на първото полувреме и бе направил 2:0, то мачът можеше да има друга развръзка. Но Силва пропусна, а в следващата атака Холандия изравни с гола-шедьовър на Робин ван Перси, който подейства адски стимулиращо за Оранжевите.
Неуспех претърпяха и Италия и Англия, които си тръгнаха още в групата за сметка на Коста Рика (изключително приятна изненада!) и Уругвай. Уругвай пък ще се запомни с канибалската постъпка на Луис Суарес, който захапа Джорджо Киелини за врата по време на мача с Италия.
Като стегнати отбори се проявиха Франция, Швейцария, Белгия и Мексико, които ни зарадваха с доста атрактивни изпълнения по бразилските терени. Русия пък се представи катастрофално въпреки милионите на Владимир Путин.
А Аржентина? Достигнаха финала на Маракана, но за съжаление на легендата Диего Армандо Марадона не тримуфираха с титлата и му спестиха оргазма, за който се бе заканил преди началото на Мондиала (може да си го припомниш, като кликнеш тук).
За съжаление на футболните запалянковци едно от най-атрактивните световни първенства приключи. Атрактивно заради хубавата и типично бразилска атмосфера на всичките стадиони.
Сега е време за почивка и… за празнуване с много бира в чест на четирикратните световни шампиони от Германия. За радост на канцлера на федералната република Ангела Меркел.
Deutschland Uber Alles, или Германия над всичко, както се пее в националния им химн…
