Свикнали сме да мислим за насилието над жени като нещо, което се случава там някъде, в периферията на обкръжаващия ни свят. В домовете и животите на хора, които не познаваме. На дъщерите на лошите родители, на съпругите на селяните и на сестрите на наркоманите. Или на онези без образование. Онези, които „си го търсят“.
Свикнали сме със съседите от долния етаж, които вдигат врява през вечер. Чуваме това, което си крещят и разбираме много добре какво правят. И с досада ги отбелязваме, все едно че си пускат прахосмукачката или пералнята в най-неподходящия момент.
Истината е, че ни е страх да си признаем, че сме се сблъсквали лице в лице с насилието. Като преки потърпевши или като близки на такива, или като познати на познати, които някой ги е бил.
Истината е, че аз и ти сме или можем да бъдем „онази съседка“. Тя е съпругата на колегата, който всеки ден ти носи кафе с късметче. Този благ човек, с когото си имате приказка.
И не, тук не става дума за феминизъм, а за цифри.
Според изследване на Агенцията на Европейския съюз за основни човешки права от март 2014 г. насилието над жени е масово, но в същото време неотчитано и неглижирано нарушение на човешките права в страните членки на ЕС. Част от основните изводи сочат, че:
– 33% от жените в ЕС са преживели физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст. Този процент съответства на 62 милиона европейки;
– 22% са преживели физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си. 5% от всички жени са били изнасилени. Една от всеки десет жени, преживели изнасилване от непознат или от някого, с когото не са били в партньорски отношения, всъщност е била изнасилена от повече от един извършител;
– 42% oт преживелите насилие са били жертва на партньорите си по време на бременност;
– 33% са преживели физическо или сексуално насилие в детството, като извършителят е бил възрастен и в повечето случаи познат на семейството;
– 67% от жените не са съобщили за преживяното насилие пред полиция, организация или пред близките си.
Къде е България?
23% от интервюираните българки – или почти всяка 4-та жена у нас – са били жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си. 14% пък са жените, които са преживели такъв тип насилие, но извършителят не е бил техен партньор. България се нарежда в средните стойности за Европа.
Относно сексуалния тормоз резултатите са на доста ниски нива в сравнение със средните стойности за ЕС – между 9 и 11%. Това обаче може да се обясни и с факта, че действията, посочени като форма на сексуален тормоз от Агенцията (нежелани ласки, сексуални намеци, обидни подмятания и т.н.), тук се възприемат по-скоро като невинни, независимо от субективното усещане на жената.
29% от жените в България, или почти 1 милион българки, в детството си са преживели поне една от трите форми на насилие – физическо, сексуално или психологическо. В рамките на ЕС средният процент е 33.
Факт е, че много малко жени в България знаят къде да се обърнат за помощ, не са запознати със законодателството и мерките за защита, не знаят за кампании и мерки за превенция.
Затова потърсихме Катя Кръстанова – клиничен психолог и психотерапевт във Фондация „Асоциация Анимус“ и Рая Венциславова – координатор на горещата телефонна линия за пострадали от насилие към фондацията, за да ни разкажат повече (виж видеото).
Добрата новина е, че с помощ и подкрепа насилието може да бъде преборено. Особено в семействата, където има шанс да се повлияе както на жертвата, така и на насилника, който да осмисли своето поведение, да намери път към другия и да се научи да контролира агресията си.
Горещата телефонна линия за пострадали от насилие към Фондация „Асоциация Анимус“ 02/981 76 86 цели да даде възможност на жертвите на насилие да получат разбиране, подкрепа и информация при пълна анонимност и помага на хора, които имат нужда от консултация, партниране, за да стигнат до решение и специализирана помощ.
Към горещия телефон се обръщат жени след случаи на домашно насилие, сексуално насилие и трафик. Телефонът предоставя и превантивна информация за млади жени, които планират да пътуват или работят в чужбина с цел да избегнат риска от попадане в ситуация на трафик.
Националната гореща телефонна линия дава възможност и за професионална юридическа консултация. Всичко това се случва при зачитане на личната тайна. Телефонът е достъпен на територията на цялата страна.
