Сюжетите, свързани с масивни катастрофи и разрушение винаги са се радвали на солиден успех. Такъв е и случаят с Годзила – огромното чудовище не губи славата си повече от половин век след създаването си.
Колосалният гущер се появява за първи път в едноименен филм през 1954, а името му е комбинация от японските думи за кит и горила. За щастие, първоначалните планове самото чудовище също да е комбинация от двете, са отпаднали. Огромният гущер е роден като метафора за опасностите от ядрената енергия, но отдавна се е превърнал в много повече. В модерната култура Годзила е нарицателно за всичко голямо, странно и опасно.
Оригиналният филм от 1954 поставя началото на дългогодишна традиция от kaiju филми. Буквалният превод на термина е „странно същество“, а Годзила спада към подкатегорията daikaiju или огромно чудовище. Макар да не е първият филм, в центъра на чийто сюжет е същество с неестествено големи размери (режисьорът на “Годзила“ черпи вдъхновение от успеха на „Кинг Конг“), „Годзила“ налага нов стандарт в жанра и полага основата на успешен и дългогодишен франчайз.
Годзила е централен персонаж в много игри, комикси, сериали и разбира се филми, в някои от които ужасяващият гущер се изправя срещу страховити врагове като динозаври, чудовища-мутанти, други ужасяващи гущери, огромен молец, триглава ламя, шарен петел и дори роботизирана Годзила. Колкото и да е трудно да повярвате, не сме си измислили нито едно от горните неща.
В най-новата част от франчайза Годзила се сблъсква с не по-малко абсурдни противници. Когато ужасяващите чудовища, приличащи на не особено сполучлива комбинация от паяк, прилеп, ядосана костенурка и робот решават да унищожат света (или поне частите от него, които обикновено биват засегнати от филмови бедствия), единствената надежда се крие в американската армия… и Годзила.
Не сме имали изключително високи очаквания за лентата на Гарет Едуардс, но дори те не бяха оправдани. Филмът е посредствен в много отношения – като започнем от ефектите и кинематографията, които не са лоши, но не са и впечатляващи, и стигнем до актьорската игра, която е впечатляващо лоша. С изключение на Брайън Кранстън („Malcolm in the middle“, „Breaking Bad“), актьорският състав показва малко талант и почти никаква емоция. Персонажите са стереотипни, а диалогът – лишен от дълбочина.
Сюжетът на филма е болезнено прост, а малкото потенциал за мистериозност умира бързо с напредването на действието. Едуардс не успява да развие и личностната драма на главните герои – човешките истории и вътрешните борби (които предполагаме, че персонажите би трябвало да имат в такава ситуация) служат само като спойка за сюжета и не успяха да предизвикат значително вълнение у нас като зрители.
Ако искате да гледате мащабно разрушение на популярни туристически дестинации и основни градове в щатите, „Годзила“ може би ще ви допадне. Ако обаче искате да гледате добър kaiju филм, да виждате Годзила на екран през по-голямата част от филма или да се насладите на епична драма, която използва за фон зрелищни катастрофални събития, ще останете разочаровани.
Множеството недостатъци на филма далеч не попречиха на масовия му успех. “Годзила” се радва на силен интерес от страна на публиката и огромни приходи още в първите дни на излъчване. Вече са потвърдени и планове за продължение на филма. Подробности около екипа и датата на започване на снимките още няма, но очакванията ни за втората част не са особено високи, както можете да се досетите и сами.
В заключение можем да кажем, че ”Годзила“ е разочароващо допълнение към вселената на ужасяващия гущер, което не се отличава с нищо освен масивни сцени на хаос и разрушение и прилични визуални ефекти. За жалост (или пък не) нито едно от тези неща няма да остане много дълго в паметта ни.
Гледахте ли вече „Годзила“? Споделете мнението си с нас в коментарите по-долу.
