Героизмът и мъченичеството са категории от различни области, но с еднакъв денотат. Хората, които поставят в центъра на вселената си етичните възгледи използват думата „героизъм“, а тези, които предпочитат религиозния мироглед – говорят за мъченичество.
В този смисъл въпросът е подвеждащ, защото тя, съдбата на онкоболните в България е и двете: ГЕРОИЧНО-МЪЧЕНИЧЕСКА.
Парадоксално е, но въпреки общественото здравеопазване и фактът, че има хапче за всичко – от главоболие, до разстройство и лошо настроение, модерният човек е крайно недоволен от здравната система. И сигурно с основание, защото здравеопазването е повече от това, което ни се предлага – санитарна поддръжка. Но да не забравяме, че общественото здравеопазване е сравнително ново социокултурно постижение.
За много по-дълъг период е имало обществена грижа за душата, олицетворена в институцията на църквата и частно здравеопазване.
Днес, грижата за тялото е обществена, а грижата за душата – частна (въпрос на личен избор на психоанализа или религиозна принадлежност), но няма как да помогнем на тялото и да пренебрегнем душата, т.е. тялото си има душа и при физическо страдание, душата също страда, понякога по-тежко.
Тялото не може да се „поддържа“ технически независимо от душата, а медицинската грижа е немислима без човеколюбие, топлота, загриженост, отговорност.
В предаването ще видите – интервю с д-р Румен Лазаров, завеждащ клиниката по Радиология на болница „Токуда“.
Разговор с председателя на „Асоциация хипофиза“ – Ваня Добрева – след поредното заседание от 13 май в Комисията за защита от дискриминация,където неправителствената организация съди НЗОК и Министерството на здравеопазването за неравнопоставено третиране на пациентите с тумори на хипофизата.
Разговаряме с една много смела жена – Деси Сеймянович, съпруга на Игор Сеймянович, онкоболен пациент, който ни напусна в началото на годината. Деси e съосновател на групата във Фейсбук „Анадолу фемили“.
