През 1974 г. Ерик Клептън записва песента „I shot the sheriff“, включва я в своя албум „461 Ocean Boulevard“, въпреки че не иска да го прави, и я превръща в хит номер 1 в Билборд класацията на САЩ. По-късно, през 1993 г., тя дори ще бъде включена в Залата на славата на „Грами“. Но истинската слава е за един друг емблематичен изпълнител, написал и изпълнил песента за първи път, и именно от уважение към него Клептън не е искал да използва песента в своя албум. Това, разбира се, е легендарният Боб Марли, а версията на песента на Ерик Клептън изиграва огромна роля в представянето на реге изпълнителя на световната публика.
Да запознаем света с Боб Марли
Именно това прави Ерик Клептън, когато през 1974 г. издава кавъра на „I shot the sheriff“, само няколко месеца след Боб Марли. До този момент Клептън е част от групи като „Cream“, „Blind Faith“ и „The Yardbirds“ и вече е твърдо установен герой на китарата, но тепърва започва своята солова кариера. И как я започва само. Версията му на „I shot the sheriff“ става хит номер 1, иронично – единственият, достигнал върховата позиция за цялата му кариера. Още по-иронично е, че чрез този кавър и Боб Марли стига единствения си номер 1, само дето не в негово изпълнение.
Това, което Ерик Клептън обаче всъщност прави, записвайки своя вариант на реге песента, е, че запознава световната публика с ямайския изпълнител и този стил музика. Защото Клептън, освен индивидуалист по отношение на музиката и таланта си, винаги е бил повече от щастлив да насочи прожекторите и към други изпълнители. И точно както певецът Джей Джей Кейл, основател на стила „Тълса саунд“, е изключително благоприятстван от кавърите, които Клептън прави на песните му, Боб Марли също ще спечели от новата версия на „I shot the sheriff“. Ще спечели запознанството му със света.
И ето го Ерик Клептън в началото на 70-те: все още потресен от смъртта на своите приятели Джими Хендрикс и Дуейн Алман, точно в процес, в който се опитва да прогони хероина от живота си и местейки се при жената на своя добър приятел Джордж Харисън, която преследва от години. Точно в такъв неспокоен период от живота си легендарният китарист записва албума, в който ще включи „I shot the sheriff“. В началото той не иска да го прави от уважение към Марли, но членовете на бандата му и мениджърите му го убеждават, че не само трябва да я включи в албума „461 Ocean Boulevard“, но и да я издаде като сингъл.
Тогава Клептън взима песента и я трансформира в лек рок вариант, включвайки лежерно пиано и орган, но оставяйки реге бийта, който така се харесва на слушателя в Америка по това време. И макар вокала на Клептън, въпреки че той донякъде се старае да запази характерното произношение на Марли, да не е толкова впечатляващ, песента уцелва правилното място. И то е средата на музикалната мишена на класациите.
Защо Боб Марли уби шерифа и кой всъщност е той
Темата за престъпление и убийство се навърта в популярната музика отдавна, превръщайки се в „стандарт“ най-вече за кънтри и фолк песните. Мотивът за убийството е сред текстовете на много известни песни като „Hey Joe“ и „Knoxville Girl“, но когато Боб Марли говори за значението в „I shot the sheriff“, излизат наяве метафорите, с които реге изпълнителят си служи, написвайки песента в началото на 1973 г.
„I shot the sheriff“, или „Аз застрелях шерифа“ е песен история, разказана от гледната точка на човек извън закона. В нея разказвачът твърди, че е застрелял шерифа при самозащита, но пък не е убил заместника. Да, целият текст звучи точно като фолклорна песен от Дивия Запад, но това е Боб Марли. Там винаги има нещо повече. Той твърди, че образът на шерифа всъщност е метафора за порочността във всичките ѝ форми. А убийството всъщност е собственото ти избухване в лицето на тази порочност, собственото ти „Не мога повече да търпя това!“.
В контекста на теорията за „порочността“ могат да се разгледат и другите разкрития, хвърлящи светлина върху мистериозния шериф. Такова е и биографичният филм „Боб Марли: Създаването на легенда“ от 2011 г. на ямайската актриса и режисьор Естер Андерсън. В него става ясно, че тя е била приятелка на певеца преди да разбере, че той вече е женен и има деца. В този романтичен период обаче тя е била на противозачатъчни и Марли наистина е бил против хапчетата, смятайки, че те убиват неговите бебета. А докторът, който предписва тези хапчета? Той е истинският убиец и него иска да застреля Марли. Така думата „доктор“ всъщност е заменена с „шериф“ и куплетът, за който Андерсън е помогнала в написването, придобива съвсем логичен контекст:
„Sheriff John Brown always hated me,
For what, I don’t know:
Every time I plant a seed,
He said kill it before it grow“
В друго свое изявление Марли казва, че всъщност е искал да изпее „I shot the police“, но е щял да има проблем с правителството по това време. Затова заменя „полиция“ с „шериф“, но за него идеята е същата и тя е – справедливост. Именно поради тази причина песента често е използвана по-късно като пример за лицемерието на хората, които се обявяват против песента на Ice-T „Cop Killer“, тъй като, макар да имат сходна тема, парчето на Марли никога не е било толкова критикувано. Може би именно заради завоалирания контекст.
И докато сме на рап вълната, която реге песента е яхнала, няма как да не споменем класиката на EPMD „Strictly Business“, изградена на версията на „I shot the sheriff“ на Клептън. През 1997 г. рапърът Warren G също записва свой вариант на песента, премахвайки оригиналния текст на Марли и заменяйки го с негов. Песента се превръща в хит в няколко държави.
След като Ерик Клептън записва своя кавър, той говори с Боб Марли за значението на песента. „Опитах се да го попитам за какво е песента, но не успях да разбера много от отговора му“. Не е чудно объркването на Клептън, имайки предвид историята на парчето. А и за него в крайна сметка е важно, че Марли е харесал това, което е направил с песента му. А „I shot the sheriff“ ? – тя остава единствената песен под номер 1 в кариерата на Ерик Клептън, а за Боб Марли – мистериозният шериф с много лица.
