Пътят на една песен: „За старата любов“

11/01/2021

„Кога и кой ще измени

на старата любов?

На миналите златни дни

и старата любов?“

 

 

„Миналите дни“ – тези, по които всеки е пролял сълза. Тези, в които може би всичко е било по-добре. Тези, в които е останала старата любов, доброто приятелство или безкрайните пътешествия. За тези „златни дни“ почти всеки се сеща, когато вълшебната мелодия на „За старата любов“ на „Тоника-СВ“ се промъкне в съзнанието. А със сигурност скоро сме я чули, защото тя е емблематична за новогодишната нощ. Песента обаче също има своя път, със своите минали дни, зародила се в далечната и магична Шотландия.

 

 

Поемата „Auld Lang Syne“ на Робърт Бърнс

 

25 януари е празник в Шотландия. По-голям дори от националния празник на страната – денят на Свети Андрей. Защо ли? Защото това е рождената дата на великия шотландски поет Робърт Бърнс, превърнал се в национален герой за шотландците. Роден през 1759 г., Робърт Бърнс е най-известният шотландски поет и един от най-обичаните по цял свят заради неговата мелодична, спонтанна, игрива и директна поезия. Най-вероятно всички познаваме закачливия и нежен текст на „В цъфналата ръж“.

 

Бърнс обикаля цяла Шотландия и събира нейния фолклор, след това го преработва, адаптира, допълва… Превръща го в поезия, в наследство, което няма да се изгуби, и ето защо той е толкова важен за всички шотландци.

 

През 1788 г. Робърт Бърнс изпраща до изданието „Шотландския музикален музей“ копие от песен, към която прилага бележка: „Тази песен, стара песен, от старите времена, и която никога не е била напечатвана, дори не е била на ръкопис, докато аз не я записах от един старец“. И тази песен била „Auld Lang Syne“ – събран текст на стара песен, към която Бърнс добавил два куплета. Вярва се, че мелодията, която е към текста, е фолклорна мелодия, която в оригинала си най-вероятно е с по-бързо темпо. Шотландското „Auld Lang Syne“ е запазено както в заглавието, така и в текста на английския вариант, вместо да се преведе. Преводът би звучал като „много, много отдавна“.

Мелодията, която завладя света

 

След като през 18 век песента развълнува и покорява душата на Бърнс, тя постепенно започва да завладява и света. Нейната изключително семпла, но вълшебна мелодия сякаш е поета от вятъра и разнесена от него до почти всички народи. Тя остава в съзнанието, навява приятна носталгия по миналото, но и загатва своята надежда за бъдещето. Текстът, със своята искреност и простота, описва едно приятелство, една дружба, една любов, които всеки е изпитал и няма как да не настръхне при старите шотландски думи, поети от емоцията на нежната музика.

 

Затова и не се учудваме, че „Auld Lang Syne“ е преведена на много езици и е любима песен на целия свят. В скалата на пентатониката песента е много близка до музикалните скали на Китай, Корея, Япония, Индия и други източноазиатски страни. Това ѝ помага да се наложи в техните култури и днес има много песни, които стоят на основата на „Auld Lang Syne“. От 1919 до 1945 г., по времето на южнокорейското правителство в изгнание, именно такава песен е служила за негов химн.

 

 

До 1972 г. пък мелодията на шотландската песен, но с друг текст, е била националният химн на Малдивите. Примерите за подобно „осиновяване“ на песента съвсем разбираемо са много.

Да изпратим старото с любов

 

И понеже „Auld Lang Syne“ е песен за миналото, една равносметка на „златните дни“, които са оставили отпечатък в съзнанието и сърцето, тя започва да се свързва с края на отминаващи епохи и с началото на нови. Песента малко по малко се превръща в символ на края във всичките му проявления и надеждата за едно ново начало, което също ще носи от „златните дни“.

 

В Япония например мелодията е в структурата на песента „Hotaru no Hikari“, която се изпълнява на церемонии по завършване, в нощта на Нова година и дори като фон в заведения и различни институции, чрез който обявяват, че скоро ще затворят.

 

Освен на завършвания, предимно в англоговорящите страни, „Auld Lang Syne“ звучи при погребения, помени, в последната нощ на абитуриентските балове, но също така и при избирането на ново правителство или в нощта на 25 януари, когато се празнува Денят на Робърт Бърнс.

 

Без съмнение обаче с годините „Auld Lang Syne“ се е превърнала най-вече в новогодишен химн, като в Шотландия и Англия тя е почти закон в последната нощ на годината. Под нейните звуци хората в Шотландия се събират в голям кръг, кръстосват ръце пред гърдите си, така че с лявата се протягат към стоящия отдясно и обратно, и пеят с цялата си гордост думите на Бърнс. Тази емоционална традиция ви показваме с изпълнението на любим британски певец.

 

 

„Auld Lang Syne“, или „За старата любов“ в България

 

Именно като новогодишна песен я познаваме и в България, за което благодарим на групата „Тоника – СВ“. През 1983 г. в албума им „Мария“ се прокрадва познатата вече в цял свят вълшебна мелодия с преведените от Владимир Свинтила стихове на „За старата любов“.

 

Когато обаче на един техен концерт публиката желае да изпълнят песента, но те не са подготвени инструментално с нейния аранжимент, групата решава да я изпее акапелно. Този импровизиран вариант толкова подхожда на шотландската мелодия, че резултатът е повече от впечатляващ. Затова и песента се появява в този си вариант и в албума им от 1985-а – „Обич“.

 

 

И така… Всички скоро изпратихме „старите дни“, за някои не толкова „златни“ и добри, но вярваме, че всеки все пак си спомня за някоя любов или някое приятелство, което ще остане в сърцата ни. И нека в нас продължават да живеят думите на Робърт Бърнс – да напълним „чаша нежност“ и да пием за това, което топли спомените ни и за една по-хубава 2021-а.

от

публикувано на: 11/01/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: