Когато през 1966 г. станалият известен вече Том Джоунс записва „The green, green grass of home“, или „Зелените поля на моя роден дом“, той я превръща в хит и е някак съвсем логично певецът да възпява в нея зелените долини на родния си Уелс. Красотата на родината му е известна и покрай спечелената вече слава на Джоунс всеки би помислил, че именно на тези „зелени поля“ и на неговия дом е посветена песента, достигнала номер 1 в английските класации. Всъщност обаче историята е съвсем друга. Пътят на песента с тъжен и неочакван край включва вдъхновение от едно детство, една мечта по дома и един обир.
Том Джоунс и апогеят на песента
„Старият роден град изглежда същият
Докато слизам от влака
А там да ме посрещнат са мама и татко“
Така сантиментално започват да се редят първите думи на песента, загатващи за чаканото завръщане на странник у дома. Там винаги ще го очакват родителите му, които ще го заведат до старата къща, която „все още стои, макар с напукана и изсъхнала боя“. Отпред все още е и „старият дъб“, на който си е играл нашият странник, а по улиците той ще се разходи с неговата сладка Мери със „златни коси и устни с цвят на череша“.
Толкова прекрасно звучи завръщането вкъщи. И Том Джоунс изпява текста с такова чувство, че през 1966 г. няма как неговите почитатели да не си помислят, че мечтаното място, чиято зелена трева иска да погали той, където е оставил родители, дом и стара любов с вкус на череша, е именно родният му Уелс.
Песента достига номер 1 в Австралия и във Великобритания, където остава на позицията за седем седмици. В Щатите се изкачва до номер 11, а в световен мащаб продава милиони копия. Сингълът жъне такъв успех, че изведнъж тревата наистина става доста зелена за Том Джоунс, а певци като Елвис Пресли и Джони Кеш са само част от звездите, които след това слагат ръка върху песента.
И въпреки че става ясно, че „Зелените поля на моя роден край“ не е негова песен, Джоунс признава, че текстът го е запленил, защото и той е почувствал същото, завръщайки се в Уелс, слизайки от влака в Лондон. Ето откъде обаче певецът е почерпил истинското си вдъхновение да направи песента своя.
Просто една кънтри песен?
Том Джоунс е запален почитател на легендарния Джери Лий Люис и като такъв той колекционира всичко, което певецът записва. През 1965 г. купува неговия албум „Country Songs For City Folks“, където Люис вече е променил суровото си рокендрол звучене и е започнал да записва кънтри песни. Именно в този албум песента „The green, green grass of home“ се запечатва в съзнанието на Джоунс и той решава, че иска да я запише.
Джоунс дори има възможността преди да я издаде да я изсвири пред своя идол. Прави го една вечер в хотелската стая на Люис в Англия, където през 1966 г. той има турне. „Направил си нещо различно в нея, аранжиментът е страхотен. Звучи ми като хит“ са думите на Люис. „Надявам се да си прав“, отвръща Джоунс. И в крайна сметка Люис се оказва прав.
Джери Лий Люис открива сантименталния и изпълнен с благоволение към дома текст, примесен с някакво странно предчувствие, което слушателят постепенно усеща, именно сред кънтри културата. Този, който за пръв път изстрелва песента до номер 4 в американските класации обаче, е кънтри гигантът с искрящи костюми и руса прическа „помпадур“, откривателят и дългогодишна дуетна половинка на Доли Партън – Портър Уагънър. Той записва песента „Зелените поля на моя роден дом“ малко преди Люис, през лятото на 1965 г. и я превръща в кънтри хит.
Какво се случва още по-рано същата година? Джони Даръл записва „Зелените поля на моя роден дом“ за пръв път и като своя първи сингъл в кариерата.Той обаче не успява да я направи хит и ето там се е намесил само няколко месеца по-късно Уагънър.
И така, успяхме да достигнем до първия певец. Кой обаче я написва и какво стои зад вдъхновението на текста за идиличното завръщане у дома?
Копнежът на един затворник
Текстописецът на песента – Кърли Путман – признава, че зад вдъхновението му стои признатият за един от най-хубавите полицейски филми в кино историята, а именно – „Асфалтова джунгла“ („The Asphalt Jungle“), който излиза през 1950 г. В него се организира обир на скъпоценни камъни за половин милион долара, в който освен „мозъкът“ на операцията и други престъпници, участва и „хулиганът“ Дикс, който има мечта. Той копнее да се завърне във фалиралата ферма на баща му в Кентъки и да я откупи с парите от обира. Именно описанието на неговата мечта и детство във филма вдъхновява текста на песента: родният град, зелената трева, старият дъб и къщата с напукана боя. И този текст наистина разказва история, както казва Том Джоунс. Но както и във филма, и в песента историята има тъжен и неочакван край.
Като една истинска кънтри песен „Зелените поля на родния дом“ разказва един кратък живот. Тя отвежда слушателя през носталгията по дома, мечтателността и накрая до чувство на мъка и съпричастност. Защото след романтичното и щастливо описание на връщащия се в родния дом герой, накрая на песента той отваря очи и разбираме, че всичко е било мечта. Мечтаещият е в затвора. До него не са родителите, нито любимата Мери. Там има само пазач и „тъжен стар свещеник“. А това е последният му ден сред живите. Скоро той ще се завърне в бленувания роден край, но само, за да бъде погребан под „сянката на стария дъб“.
