Ана Луна е джаз-дама от Барселона с бразилски родители и дядо от Мурсия. Тя композира, свири на китара и пее еднакво добре мусика популар брасилейра (МРВ), боса-нова, „Бийтълс“, джаз-стандарти и напоследък – фламенко-джаз. Никога не е била прима, голяма медийна звезда. Такава е съдбата на около 90 процента от качествените музиканти до момента, в който …
По името ще познаете, че имат общо със Сицилия. Те са дуо, създадено в Париж от Ирене Амата и приятеля ѝ перкусионист, към които се присъединява китаристът Роберто Стимоли. Само той е сицилианец, Ана е римлянка. Жилберто Жил е човекът, който я пренасочва изцяло към музиката. Дотогава Ирене е научен работник в областта на биофизиката. …
И той, като предишната ни героиня Алексия Бомтемпо, отдавна живее в Ню Йорк. За разлика от нея няма американски корени, но съзвездието американски джазмени, с които прави от тропикализма нещо ново и различно, е впечатляващо. В албумите му сайдменстват Брад Мелдау на пианото и Бил Фризел на китарата, Лори Aндерсън му партнира в някои парчета, …
Цялата публикация „Пост-тропикалия, част 2: Винисиуш Кантуариа“
Бразилия далеч не е само самба и продължението ѝ, боса-нова. МРВ е събирателно за „музика популар бразилейра“ и там може да се сложи всичко, дори и движението на тропикалистите – естетическа опозиция на военната диктатура през 60-те, с лидери младите Каетано Велозу, Том Зе и Жилберто Жил, който преди години бе и министър на културата …
Цялата публикация „Пост-тропикалия, част 1: Алексия Бомтемпо“
В края на 2019 обърнахме внимание към няколко „симфонични“ проекта – от рокера Род Стюард до електро-джазмените „Де-Фаз“. Сега е ред на „Тивъри Корпорейшън“. Албумът им се казва „Симфоник“, разбира се – както и в горните случаи, не става дума за нищо друго, освен за аранжиране на старите им парчета за симфоничен оркестър. В случая, …
В предишен плейлист обещахме специално внимание на използваните „изкуствени“ звуци, като тези на часовника и камбаната в знакови песни от последния век. Оставяме настрана коледните камбанки от времето на Бах и се втурваме по следите на изгубеното време, но не по Пруст, въпреки някои последващи литературни алюзии с определени звуци и песни. Тик-такането на …
Едно от първите неща, което всяко проговарящо дете изрича, е или бум, или бам, или и двете. Да не говорим за радостта, с която известява падането или събарянето на обемист предмет, с което доказва силата си и анонсира смело „бам“! После идват игрите – навремето на стражари и апаши, описани от Сони и Шер в …
Няма как да слушаме музика, отваряща врати, без да се вгледаме в многозначността на думата ключ. Всички търсят ключ към сърцето, към дълголетието, към поредната мистерия, парола, компютърен код. Нотният ключ, поставен на съответното място в петолинието, определя как да се свири съответната нота, на която всъщност носи името – затова в миналото броят на …
Както няма две еднакви вълни, така няма и две еднакви версии, както на вълната на Tом Жобим, така и на тези на Ануар Браем.
„Джазът е като бананите – трябва да се консумира на място!“ (Жан-Пол Сартр)
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
