Едно от първите неща, което всяко проговарящо дете изрича, е или бум, или бам, или и двете. Да не говорим за радостта, с която известява падането или събарянето на обемист предмет, с което доказва силата си и анонсира смело „бам“! После идват игрите – навремето на стражари и апаши, описани от Сони и Шер в хита им “Bang Bang”, сега – електронни с включени бум-бам в саундтрака. Порасналите понякога попадат и в ситуации а ла „Роксет“ („Crash! Boom! Bang”):
Нашият шумен или не толкова плейлист обръща внимание на парчета, използващи различните бумкащи и бамкащи възклицания, изрази и устойчиви словосъчетания. Отначало докрай! Според теорията за Големия взрив (“Big Bang Theory”) той е в началото на Вселената. Страховете на Човечеството над половин век са от местните големи и не толкова големи взривове, гърмежи, пукотевици. Ударните в биг-бендовете и симфоничните оркестри невинаги вещаят Апокалипсис, но са сред инструментите, които рязко привличат вниманието. Преди векове придворните композитори са гледали да ги използват с мярка – колкото да не допуснат съответният владетел да задреме в кралската ложа по време на техен концерт или опера. По времето на сталинизма, идеологически правоверните композитори са внимавали още повече, за да не бъдат обвинени във формализъм, а както добре знаем, на джаз-бендовете и особено на барабанистите не се е гледало с добро око.
„Бум“ е любовна песен на Шарл Трене от 1938-а. В началото ѝ има и други наподобяващи звуци. Естествени: патетата правят глу-глу, пилетата – пик-пик. И изкуствени: часовникът трака тик-так, камбаната бие динг-донг – за тях ще има отделен плейлист. Бум – Дядо Боже праща мълния с гръм – на френски това е синоним на внезапно влюбване. И рефренът – сърцата на влюбените правят „бум-бум“. След появата на песента, използвана и до ден-днешен в множество филми (включително и в такива за Джеймс Бонд), в разговорния френски известно време „бум“ значи купон с музика. Изпитан начин за влюбване?
Когато акордеонистът Венсан Пейрани решава да включи детската закачка „Bang Bang“ в албума си „Living Being II (Night Walker)“, шокът е голям. Минималистичната версия, особено на концерт, е, по признанието му, изпипана до милиметър, с подход като към камерна пиеса. От оригинала има само следи от мелодията, както и в дуета му с тенор-саксофона на Емил Паризиен. От финалните акорди с аналоговия кийборд и триъгълника на перкусиониста може и да те побият тръпки.
Жоао Жилберто, както и Трене, също не е чужд на трепетите на сърцето, които в бразилския вариант на португалския звучат като „бим-бом“. Някои дори твърдят, че написаното в 1956 г. парче е и първата боса-нова. Записана е чак в 1958-а заедно с “Chega de saudade” и другата авторска ономатопея на Жоао Жилберто, „Ho-ba-la-la”. Самбата в устата на Жоао, Ащруд, Бебел Жилберто и Серджо Мендес неусетно (1962) минава в джаз със Стан Гец, Гари МакФарланд, Нилс Педерсен с Таня Мария. Пеят я по цял свят – от италианката Орнела Ванони до японката Лиса Оно:
Финалът на плейлиста е с класическия блуз на Джон Лий Хуукър „Бум-бум-бум“. Рок-писателят Брюс Полък в анкетата си с различни музиканти за историята на хитовете им, представя версията на Хуукър: „Написах „Бум-бум-бум“ за Уила, барманка в детройската кръчма, където бандата ми обикновено почваше да свири без мен, защото все закъснявах. Няколко пъти тя ме сочеше с думите „Бум, бум – пак закъсня, бум-бум, ще те гръмна“ и накрая реших, че от това ще стане готино парче. Изпях го на другия ден, а Уила така и не разбра, че стои в основата му. Толкова се хареса, че заминах за Конгресната библиотека да проверя дали няма копирайт на такова заглавие. Оказа се, че не. Запазих го, преди да го запиша и да го запеят „Енимълс“. „Бум-бум-бум“ прави истински бум, а Хуукър не забравя да даде нещо и на барманката.
